Жената къса стара, стотици пъти гледана снимка – помага на спомена да си отиде най-сетне от нея или не се сдържа повече, от омраза… Момчето плаче скрито и тихо в стаята си – първата любов му е донесла и първото разочарование или го е яд, че не е казал истината на момичето… Мъжът затръшва вратата на спалнята – станало е течение или е звъннал телефонът му… А може би трето? Случайност? Лош навик? Чувство за несигурност? Предположения – десетки…
Често заемаме позата на съдници и размахваме пръст и съмнения, мръщим се, мълчим многозначително, страдаме. „Зашиваме кръпки“ от болки по тялото и душата си от кръстосани въпроси, от недомлъвки… Бълваме огън и тръгваме на кръстоносен поход срещу самовнушенията си. Защо? Защото бързаме да сложим юзди на всяка ситуация, да премерим чуждите действия, да ги оразмерим, да ги разтеглим и разчовъркаме. До дъно, до бяло, до кост. Искаме да сме наясно кой какво мисли и защо. Държим да сме на чисто. Наистина ли?
Тя е направила така заради… Той… То… Те…
По неизказано правило „премитаме дворовете“ на познати и непознати. Упражняваме се без умора в гадаене и поставяме присъди. Никаква милост! Без оневиняващи доказателства. Без право да се доизкажат, да се защитят! Дори и на най-близките ни. Готови сме да гилотинираме.
Убийствена ирония ли ни владее? Раздразнителен дух ли сме изпуснали от бутилката? Само суровост и лаконичност ли изпълват душите ни?
Носим мислите си в друга посока… измъчваме околните, жигосваме себе си с догадки и страхове, преувеличаваме капката вода в слонски стъпки.
Твоите очи се спират на детайл, но очите на другите изобщо не го забелязват. Не ги впечатлява. Ти се възмущаваш от определен жест… за познатите ти това е характерна черта на семейното им възпитание.
Късоглед ли си?! Далекоглед?! Ослепяваш ли?! За слепец ли се държиш? Мярката ти за съдене, за отдаване на справедливост догоре ли е пълна с разум, мъдрост и искреност? Не се ли влияеш при осъждането от пола и възрастта на човека? От съвместните сблъсъци или подаръци, които сте си разменили преди години? Няма ли непростителност и незараснали рани?
Съденето е като рязането: даваш повече, даваш по-малко… порязваш се, потича кръв. Рядко ще удовлетвориш страните. По изключение ще настъпи хармония в даващия и във вземащия.
„От всеки труд има полза, а от бъбренето с устните – само оскъдност“ (Притчи 14:23).
„Благият език е дърво на живот, а извратеността в него съкрушава духа“ (Притчи 15:4).
„Който въздържа устата си и езика си, опазва душата си от смущения“ (Притчи 21:23).
Душа носиш. Податлив си на влияния, на интуиция, на течения, на спомени… Като тесто си – вятър и дъжд ще те месят, ще те оформят, ще те разпиляват и събират… Грешиш и търсиш милост. Снишаваш ръста си и настояваш за нов шанс, за дълготърпение, за човещина, за светлина и следващ ден. И хората около теб, хората в живота ти стъпват накриво. Случва се. Различни сме.
ПОМИЛВАЙ ГИ!