Това лято бе богато на емоции за спортните фенове. Проведе се Европейското първенство по футбол, на което Испания за втори пореден път стана шампион. Андреас Иниеста, Шави Ернандес и Франсеск Фабрегас се превърнаха в герои за страната си.
Състояха се и Летните олимпийски игри. Там героите бяха други. В спортната история ще останат постиженията на Юсейн Болт в леката атлетика, на Майкъл Фелпс в плуването и на сър Крис Хой в колоезденето на писта.
Според тълковния речник „герой“ е този, който е проявил смелост, храброст и изключителна доблест. Според съвременните разбирания това е човек, който е постигнал нещо повече от останалите, което го е направило известен, специален, разпознаваем и пример за подражание.
Всяка година различни медии и организации раздават награди „Личност на годината“. Според тяхната формулировка наградените са хора, които са оставили трайна следа в обществото. Сред спечелилите наградите се нареждат политици, бизнесмени, артисти, певци, борци за свобода и равноправие, религиозни дейци, обикновени хора.
В моя живот досега съм харесвал много хора. Аплодирал съм неколцина, но съм се възхищавал на малцина. Един от тях е Ланс Армстронг. Това е американски колоездач, изцерен по чуден начин от тежка болест. Спечелил 7 пъти, при това последователно и без прекъсване, най-трудното и престижно колоездачно състезание в света – Тур дьо Франс, обиколката на Франция, която продължава 21 дни. Включва изминаването на десетки хиляди километри, изкачването на страховити планински върхове, продължителна, понякога по 5–6 часа езда и съревнованието с над 180 състезатели. Постиженията на Армстронг са наистина уникални въпреки обвиненията в използване на допинг и си признавам, че в някаква степен той е мой герой.
Защо ви разказвам това? Причината е една реклама на известна банка, която ме накара да се замисля: „Хората мечтаят, героите правят планове“. В последно време има недостиг на истински герои. Хора, които остават в съзнанието ти и могат да бъдат добрият пример, мотивиращ останалите да проявяват храброст, смелост и доблест. Или може би тези хора съществуват, но са невидими за обществото?
Истинските герои не афишират себе си, но на местата, на които са поставени, правят геройски постъпки. Като Джон Еглън, за когото четох в книга на Макс Лукадо. Дякон в една малка църква в град Колчестър, живял през ХІХ в. Той никога не бил проповядвал, докато една неделна сутрин не се наложило изненадващо да замести пастора на църквата. Поради падналия сняг на богослужението освен Еглън присъствали още дванайсет членове на църквата и един нов посетител – тринадесетгодишно момче. Проповедта на Еглън продължила едва няколко минути, била разхвърляна, без основна тема, но завършила с призив за покаяние към момчето. Призив, който докосва сърцето на тринайсетгодишния Чарлз Хадън Спърджън – бъдещия Божи служител.
Истинските герои са готови да пожертват живота си, за да спасят нечий друг. Като Джон Харпър, който на 13-годишна възраст приел Христос за Спасител. По-късно 13 години бил пастор на църква в Англия, а през 1912 г. се отправил на пътуване с кораба „Титаник“. След като отказал да влезе в спасителна лодка, Джон Харпър се насочил към изплашените пасажери и започнал да ги приканва да приемат Христос за свой Спасител. Когато се озовал във водата заедно със стотици други пътници на кораба, Харпър не спрял да благовества и да се моли за спасение на давещите. Той дал спасителната си жилетка на един човек и го повел в молитва на покаяние. Малко по-късно Харпър потънал в ледените води на океана, като последните му думи били: „Повярвай в името на Исус Христос и ще бъдеш спасен!“ От 1528-те души в мразовитите води едва 6 били спасени. Един от тях бил мъжът, на когото Джон Харпър дал своята жилетка и с когото се молил за покаяние.
Истинските герои са готови да умрат, но да останат верни на Христос. Като пастор Джеймс Муса Рике, който видял с очите си как мюсюлмански екстремисти избиват семейството му. Убийците застреляли съпругата му и след това го проболи с мачете. Умирайки, жената го попитала: „Това ли е краят? Повече никога ли няма да бъдем заедно?” Мъжът й, държейки я за ръката, й казал, че трябва да запази вярата си в Христос и че скоро ще се срещнат в небето, където никога повече няма да се разделят. Преди да убият 13-годишната му дъщеря, екстремистите й казали, че искат да видят как Исус ще я спаси. Момичето отговорило, че вече е спасено от Исус и завинаги ще бъде с Него.
Истинските герои са готови да отидат на места, където никой не иска да бъде, и да вършат неща, които никой не желае да върши. Като Майка Тереза, която на 38-годишна възраст при пътуване през Индия получава откровение, че нейната мисия на Земята е да служи на най-бедните. Тя помагала на хората и никога не се отказвала да дава грижа, подслон и лекарства на тези, които имат нужда от това. Намирала време да помогне, спирайки на улицата, за да обърне внимание на гладен или бездомен човек. Раздавала своето време и любов на всеки нуждаещ се.
Истинските герои са готови да загърбят своите амбиции и мечти, за да служат на тези, които са в затруднено положение. Като Дик Хойт – бащата, който не се съгласява със съвета на лекарите да се откаже от сина си Рик, роден с церебрална парализа. Той не можел да ходи и да говори. Малко по малко, с много усилия и жертви родителите помагат на сина си да се чувства достоен и значим. Рик успява да завърши своето образование и заедно с баща си създава отбор, който участва в състезания по триатлон и маратон. Бащата бута, вози или тегли сина си, който е в количка, колело или лодка. Така, участвайки в състезанията, той вече не се чувствал осакатен. От 1977 г. до 2005 г. Рик и Дик Хойт вземат участие в около 1000 спортни мероприятия и всичко това в името на един пълноценен живот за дете, родено с тежки увреждания.
Истинските герои са хора, които са призовани от Бог да бъдат верни. Поставени над малко или повече отговорности, Той очаква от тях да бъдат смирени, смели, доблестни и да Му се доверят, за да следват Неговия призив. Това са хора, които не са планирали да вършат геройства, но които са последвали своя призив.
Когато Бог ни призовава, Той ни дава обещанието Си да бъде с нас и да ни подкрепя. Той ни насърчава да не се боим. Направи го с Мойсей, Исус Навин, Гедеон, Самуил и с много други библейски и небиблейски герои. Призовава ги и ги подкрепя в мисията им. За един това е да изведе от земята на робството непокорен, мрънкащ и многоброен народ. За друг – да измине 300 км с косачка, за да отиде и да оправи взаимоотношенията с брат си, с когото не са общували в продължение на години. Алвин Стрейт прави това, когато е на 73 години, и така проявява още едно качество на истинските герои – признават грешките си.
Истинските герои са смирени. Повечето пъти и те самите не осъзнават, че вършат героични постъпки. Няма да ги видим по телевизията или да прочетем за тях във вестниците, защото те не парадират с нищо.
Ромен Ролан пише: „… Човек трябва да прави това, което може… Искаш да бъдеш герой?… Герой!… Нямам представа какво точно значи тази дума, но мога да предположа: герой е този, който прави, каквото може. А другите не го правят…“.
Макс Лукадо казва: „Героят може да живее в съседната къща и вие да не знаете“. Често героите не знаят, когато вършат подвизи, те просто са верни на малкото. Ние с теб също можем да бъдем верни и да бъдем герои. Ако не в очите на хората, то със сигурност в очите на Бог.