Майчините чувства, любовта майчина, страховете за здравето, оценките в училище, поведението, приятелите, нуждите на родените от теб деца… припокриват ли се с християнските норми за възпитание и отглеждане на поколението… Слагаме ли знак за равенство, или ни се струва, че това е въжен мост, който на места се е прокъсал, нишките са несигурни и не се знае моментът на скъсване… Мост, по който минаваш, защото не си построил друг път, не си се осмелил да потърсиш помощ, не си измолил нечие внимание, не си хлопал дълго и настоятелно, за да чуят вика ти… А дали духовният мост не би издържал повече от построеното от дърво и желязо? Опитвал ли си?

Майка? Възпитателка? Доверено лице? Обичаща, но непреклонна? Страничен наблюдател? Психолог, утешител, медицинска сестра, кулинар, пазач, невидим в определени мигове, влюбен в искреността и добротата човек?

Връзката между майката и детето/децата равнозначна ли е на зависимостта на слънчогледите от слънцето? И след залязването на небесното светило нали знаем какво следва с тези растения?

Майка? Отворена врата за разговор по 24 часа в денонощието, в празнични дни, когато си болна или на път да се разболееш…

Гледаш на всяко събитие като майка или като християнка? На двете заедно… Има ли първо и второ? Винаги ли си безпристрастна? Не страдаш ли честичко нощем на изповед при възглавницата и в упор срещу безсънието, че държиш на правилата, на прочетеното, а сърцето ти оспорва строгостта и не иска да й се подчини? Сърцето измисля доводи, изнамира тайни пътеки, изплита пердета, за да се спусне през прозорците лудорията и да избяга в неизвестна посока. Вярваща жена или майка с вяра и надежда до края на живота си? Понякога си повече майката на децата си, понякога – техният пример и морална опора? Припокриват ли се приоритетите, или както винаги теорията и практиката са две разминаващи се прави?

Майката предимно поучава и кара да учиш на наизуст, гледа те право в очите и пази усмивката си за гости или умее да разкаже най-веселата история на десетилетието и приятелите ти я запят захласнато?! Тя казва „не“, но и „да“.

Синът ти, дъщеря ти отсъства от училище. Причината – забравя, че имат нов учител, който ще замества отсъстващия за месец преподавател по физика. За да няма отсъствие, детето те моли да му напишеш извинителна бележка по семейни причини. На пръв поглед едно невинно действие. На всекиго може да се случи да се поддаде на инерцията, да не се подсети. Ще замълчиш ли след недоволството и разменените реплики? Ще дадеш ли писменото извинение с предупреждението, че е за последен път и не искаш да се повтаря?! А лъжата? Лъжата голяма или малка лъжица е? Категории в нея съществуват ли? Лъжем, когато се налага, или в краен случай?

Естествено, че ако децата са ни чули някой път как послъгваме, ще бъде много по-лесно да ни подсетят и да ни притиснат с молбата си… Щом ние си го позволяваме, значи не е толкова лошо, черно е, но ще потъркаш повече, ще го накиснеш в белина, черното ще се отмие.

Ако си разменяме обиди и говорим неприлично, няма да е изненада да ни отговорят по същия начин и децата ни. Да повтаряме кое е истина и кое е редно е лицемерие, ако у дома, между стаите на мама и татко, детската, коридора, балкона е полепнала атмосферата на гняв и премълчаване, на страх и манипулация. Истината придобива двойно „гражданство“ – истина за семейна употреба и истина за пред хората.

Ако родителите търсят други извори за просветление и насищане, не е за чудене, че децата ще оспорват думите, ще се научат да жонглират и да играят според момента и настроението и ще възникнат конфликти. Доверието външна и вътрешна цялост не се продава и разменя на парче и назаем.

Не е лесно да си добра майка. Майка на „ти“ с вярата. То е като да си всичко за децатасти. Майка, алергична към изневерите на книга и на живо. Майка, безотказно опитваща се да е всеотдайна към любимите хора, вярна на себе си.

Слънце, което изгрява и залязва, но повикаш ли го, е на разположение.