Да промениш света около теб: Лидерска конференция 2026

Водеща статияДа промениш света около теб: Лидерска конференция 2026

Какво би видял един млад човек в България, ако можеше за миг да погледне на собствения си живот през очите на някого, който вече е минал по този път? Може би би разпознал дарба, която още не забелязва у себе си. Или би намерил смелост да направи крачка, от която днес се страхува. Понякога нечий споделен опит променя посоката на цял един живот. А чрез този живот промяната стига и до други хора.

За такава възможност благодаря на Бога след деветнадесетото издание на Глобалната конференция за лидерство в България. На 20 и 21 ноември в столичния конферентен център „Възраждане“ имахме възможност чрез видеосесии да чуем Крег Грошел, Алисън Левин, Артър Брукс, Присила Шайрър и Джим Колинс. Всеки от тях говори от различен опит. Няколко от техните послания още занимават ума ми.

Крег Грошел, основател и старши пастир на Life.Church, говори за невидимия език на лидерството. За мен най-силна беше мисълта му за моделите, които самите ние създаваме или с времето сме започнали да приемаме. Лесно е да поискаш промяна от екипа си. Далеч повече честност се иска, за да се запиташ: „Кое мое поведение поддържа точно онова, което искам да се промени?“.

От разказа на алпинистката Алисън Левин за Еверест ще запомня името, гравирано върху ледокопа ѝ. При първия си опит Левин се връща малко преди върха заради лошото време. Осем години по-късно тръгва отново, този път в памет на своята приятелка Мег Берте Оуен, някогашен капитан на женския футболен отбор на Харвард. На 24 май 2010 г. Алисън достига върха с името на Мег върху ледокопа си. А поуката, която извлякох от историята ѝ, важи и далеч отвъд планината. Има моменти, когато виждаш само колкото да направиш следващата крачка. И това е достатъчно, за да продължиш.

Особено отрезвяващо прозвуча посланието на Артър Брукс за търсенето на смисъл в епоха на празнота. Той насочи вниманието ни към времето, което прекарваме пред екрана, и към онова, което то измества от живота ни. Мислех си най-вече за младите хора, за самотата и неудовлетворението, които понякога остават скрити зад непрестанното общуване онлайн. От думите му си взех нещо съвсем практично. Когато млад човек седне срещу мен и започне да разказва какво го тревожи, мога да прибера телефона си и да го изслушам докрай.

Присила Шайрър погледна на всекидневната работа като на задача, поверена ни от Бога. Това придава особена тежест и на обикновените ни отговорности. За един учител например призванието може да се прояви в онези няколко минути след часа, когато забележи, че някое дете има нужда да поговори с него.

Джим Колинс събра десет години изследвания в един въпрос: „Какво да направим с един живот?“. Запомних образа на отделните „кадри“ от живота ни и мъглата между тях. Лесно разказваме за периодите, в които всичко си е било на мястото и сме знаели в какво сме добри. По-трудно говорим за годините, когато предишната ни роля вече е изчерпана, а следващата още не се вижда. Колко ценно би било за един млад човек да чуе от някого, на когото се възхищава: „И аз съм бил в такава мъгла.“ Тъкмо в тези периоди понякога откриваме за какво имаме дарба и къде можем да бъдем най-полезни.

Затова се зарадвах, че българските организатори отделиха специално внимание на GLS NextGen. Младежкият формат съчетава кратки видеопослания с разговори в малки групи и практически задачи. Така младите имат време да обсъдят чутото, да зададат собствените си въпроси и да помислят как да използват дадените им от Бога способности там, където живеят. Според плановете, представени на конференцията, през 2027 г. NextGen ще се проведе в Пловдив и Варна.

Вярвам, че едно от най-ценните неща, които можем да направим с живота си, е да оставим след себе си някого. Такъв пример ни даде Господ Исус Христос. Той споделяше трапезата и пътя Си със Своите ученици, отговаряше на въпросите им и им поверяваше отговорност. Именно тези хора после занесоха Евангелието отвъд пределите на своята страна, изградиха първите християнски общности и промениха света за поколения след тях.

От тези два дни си тръгнах с много идеи и с един съвсем личен въпрос: На кого ще отделя време още тази седмица, за да предам нататък нещо от онова, което самият аз получих?

Стефан Неделчев

Вижте и тези статии:

Още тагове:

Най-четени: