Едни от най-известните думи, употребени за Бога, са: „Бог е любов“ (І Йоан 4:16).
„Бог е любов“ означава, че: „Неговата любов е изразена във всичко, което Той казва и прави. Разбирането, че това е така, е най-голямата лична утеха за християнина“ (Джейм Й. Пакър).
Днес можем да забележим, че твърдението, че Божията любов е безусловна, е широко разпространено. Но какви могат да бъдат причините за подобна вяра, след като Библията не ни говори за това?
Сякаш сме свикнали да вярваме, че понеже Божията любов е абсолютна и най-висш стандарт, то тя трябва и да бъде безусловна. Интересното е, че Божието търпение не е безгранично, както и Неговата милост, защото Той е определил време за тях. Обаче, когато погледнем към любовта Му, на нас ни изглежда нелогично тя да има някакви ограничения.
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16).
Златният стих на Библията развенчава мита за безусловната любов. От него ние можем да разберем, че Бог като Творец на всички хора ги обича независимо греховния им начин на живот. Божият Син умира на кръста за греховете на всеки човек, но истината е, че само онзи, който повярва в Него, ще има вечен живот. Изглежда, че въпреки огромната любов, която Бог изпитва към нас, хората, Той ни разделя на две групи.
„А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца – на тези, които вярват в Неговото Име“ (Йоан 1:12).
Сега можем да си зададем въпросът: ако Бог обича всички хора, дали Той обича по еднакъв начин и тези, който са повярвали в Исус Христос? Защото от Новия завет можем да видим, че Той не нарича всички хора Свои деца, а само онези, които са повярвали в Сина Му. Несправедлив ли е Бог, ако Той не обича всички по еднакъв начин? Той има ли си любимци? Всъщност любовта може ли да бъде безусловна?
Сигурно всеки един от нас е присъствал поне веднъж на сватба. Всички запазват мълчание, когато двамата се вричат един на друг. Те обещават да бъдат верни един на друг. Верността прави любовта условна. Двете не могат да съществуват разделено. Днес сме свидетели на много разводи, понеже липсва вярност в човешките взаимоотношения. Може ли любовта да бъде истинска, ако тя бъде безусловна?
На всеки един от нас, който е чел Новия завет, със сигурност са му направили впечатление думите на ап. Павел от І послание към коринтяните, 13 глава. Защото там е писано за любовта, която ние трябва да изпитваме към Бога и хората. Интересното е, че за да бъде любовта истинска, има много условия: дълго да търпи, да е милостива, да не завижда, да не се гордее и пр. Всеки един истински християнин иска да обича по този начин. Обаче не можем да наречем тази любов безусловна
Ние разбираме от Библията, че Бог е готов да приеме грешника и да му прости, независимо че животът му може да е бил много лош и пропаднал. Във всичко това сякаш откриваме Божията безусловна любов, обаче има едно условие – той трябва да повярва в Христос. Тук виждаме двете страни – Един, Който иска да даде, и друг, който трябва да иска да приеме. За да бъде любовта истинска, то тя трябва да бъде споделена.
Бог обича всички хора, но един ден, когато застанем пред Неговият престол, всеки човек ще бъде съден. Тогава Той въпреки огромната Си любов към нас ще трябва да определи едни да прекарат вечността с Него, а други – далече от Него. Когато погледнем към тази истина, можем да разберем, че Божията любов не е безусловна.
„Ако ме обичате, ще пазите Моите заповеди“ (Йоан 14:15). Изглежда, че за да покаже човек любовта си към Исус, то той трябва да спазва някакви условия.
Ако Божията любов е безусловна към нас, то тогава ние можем да правим каквото си искаме. Няма да е от голямо значение, дали ще се покоряваме на Бога, или не, защото Той пак ще ни обича; дали вярваме в Него, или не; дали ние ще Го обичаме, или мразим и пр. Този тип любов, ако въобще съществува такава, би била много наивна и глупава. Да вярваш, че Бог те обича, независимо как се отнасяш към Него, дава голяма свобода на човека. А ако Той не извършва никакви действия въпреки нашето отношение, то тогава любовта би била лицемерна.
„Защото Господ наказва този, когото обича, и бие всеки син, когото приема“ (Евреи 12:6).
Ако любовта на Бога беше безусловна, Той не би наказал нито един човек. Безусловността прави Божията любов винаги прощаваща. Но ние знаем, че Бог е дал срок за покаяние на цялото човечество. След като той изтече, въпреки Своята любов към хората Той ще трябва да раздели хората на оправдани и осъдени. Едните ще прекарат вечността с Него, а другите – в огненото езеро.
Думите, които Бог е казал, също правят любовта Му условна, защото Той не може да отмени това, което вече е казал, че ще направи. За да бъде любовта на Бог безусловна, Той трябва да пренебрегне Своето Слово, нашите грехове, да направи компромис със Своята справедливост. От Библията научаваме, че това никога няма да се случи.
„И ние сме познали и сме повярвали в любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога и Бог – в него“ (І Йоан 4:16).