Учените откриха, че думите пряко влияят върху структурата на молекулите на ДНК! Върху здравето на човека! ДНК възприема човешката реч! Изреченото разболява тялото ни или способства оздравителните процеси.
Ти избираш какво да говориш и да мислиш. Ти избираш как да се обръщаш към семейството, познатите и непознатите. Към другите и към себе си.
Думите са материята, с която градим физическия и духовния свят. Сътворяваме нашето бъдеще, обкръжение, съдбата на най-близките си. Думите са отговорност. Лекарство или отрова. Щедрост или отказ.
Нищо ново под слънцето!
Веднага се сещам: „Благославяйте, а не кълнете!“ и за народната мъдрост: „Дума дупка не прави“. Дупка, поне не реално видима, но болест може. Казаното оставя следи. Дълбае. Разочарова чувствата ни. Изсушава зеленото на спокойствието ни. „Залесява“ ни с богатство или с бедност. Затваря ни в тъмна стая или ни пуска на воля – в мир и хармония.
Думите нараняват. Сякаш носим на гърба си облаци с градушка. Плодовете падат на земята ударени и могат да изгният бързо.
Насърчителните са като чакан дъжд. Напоява и слага началото на растежа. Думите са светилник – осветяват каква е душата ти – от злато, сребро, бронз ли е направена, или от нещо неоткрито и необяснимо. Отразяват вътрешността и пътя оттук нататък. „Светъл поглед весели сърцето и добри вести угояват костите“.
Има въздействие – благотворно или пагубно, върху нас в зависимост от книгите, които четем, думите, които употребяваме, мислите, с които сами се наказваме за постъпките или се извиняваме. Нищо не протича случайно.
Обръщаме ли се към децата си и близките с любов, с насърчение, с похвала? Скромни ли сме да даряваме криле и небе? Тясна ли е пътеката, по която даваме сигнал за полет и закрила? По-лесно е да възроптаем, да излеем недоволството си, мръсната вода… А замисляме ли се за последиците? Бързаме ли да ги поправим с огромни дози светлина и благост?
Окрилена съм от научното потвърждение! Приятно е ухото ми да се лекува с усмихнати и пълни с радост думи, с възклицания. Не е нужно да ми ръкопляскат, нито да ме изкарват на бис, нито да желаят да се снимат с мен. Мъничко, много по-малко е достатъчно!
Приеми човека с отворени очи и топлина, награди го с позитивизъм. Дай му! Той ще продължи по веригата нататък да раздава доброта, да подава ръка, да е любезен, открит, да не повишава тон, да свършва задачата с повече усилие, да не се разколебава… може би!
Отговарям и аз по същия начин. Внимателните думи са букет от цветя! Дъга! Защо доброволно да се лишаваме от настроение и бодър дух, от енергия?
Ако досега сме спестявали, премълчавали, преглъщали, потъпквали възможността да даряваме заслужено на другите… е, време е!
Благославяйте!
Думите – на глас, наум, изречени като пожелание, като укор, заплаха, чути и работещи в съзнанието ни, носят сила. Променят! Преносители са на послания! Думите ни са вестоносци! Кръстосват шпаги или обещават мир! Думите са войници, тръгнали на мирен поход или за кръвопролития… Изборът е на всеки отделен човек. Човекът ги пуска да вършат благородни или срамни дела. Човекът ги пуска в обращение и те тръгват. С неговото разрешение.
Думите работят неуморно. Без спиране. Излязат ли извън мисълта ни, те вече притежават своя живот. Не е химера. Нито пожелание. Не е съмнение, нито сироп за нервен стомах. Думите ни разтърсват, изграждат. Порастваме чрез тях. Ставаме силни. Обновени. Намираме правилната посока. Пием от живата вода.
Думите – те са огледало. Невидимата ни същност.
Благославяме. И думите ни правят чудеса. Ставаме като новородени.
Думите променят. Доказано е.
Благославяйте!