Понякога се подхлъзваме по всекидневните образи на успешни хора, по шума от ръкоплясканията, по блестящите плакати и избелените до нереално бяло зъбни усмивки… Ох, защо не сме като тях поне за седмица? Да поносим дрехите им, да постоим близо до сянката им, да подишаме въздуха им, да се сприятелим.
На кого искаме да приличаме?
Защо понякога моята собствена воля не съвпада с Неговата воля? Податливи сме на информационно обработване или губим почва под краката си от някоя дреболия… Спъваме се в празнословие, а как ще носим в ума си едрите камъни, как ще бъдем силни и смели въпреки облаците и гръмотевиците? Забравяме, че виждаме на повърхността, а не в дълбочина. Виждаме това, което ни се предлага, а то е „гримирано и фризирано“, преправяно и подрязвано, напарфюмирано, обезпаразитено. Виждаме блестящата фасада, излъчването, рекламния афиш, който продава и прави пари, а не същността. Пред нас са вълните, шумът, не съзираме дълбочините, кaмъчетата, рибите. Разлюбваме себе си и кръжим мислено около образа на някой успешен наш събрат. Колкото и да се правим на пчелички, той/тя едва ли са цветя и едва ли ще успеем да си „съберем мед“ от цветовете им.
Дали увлечението по уж красивите и актуални образи от списанието или любимата телевизионна програма е заради ниското ни самочувствие, следствие на самокритичността и желанието да сме перфектни? Мислим, че се интересуваме и обичаме другите, а интересуваме ли се и обичаме ли себе си? Държим ли на собствената си ценност? Насърчаваме ли се? Намираме ли време да поговорим със сърцето си, да се вслушаме в тихото и срамежливо гласче, непосмяващо да повиши глас, за да не бъде скастрено и наказано?
Ако се запиташ кой е най-добрият човек, когото познаваш, на когото искаш да заприличаш, от който събираш смелост и хъс да продължаваш? Той вероятно ще бъде някой от твоето обкръжение, човек, с когото си говорил, разменял мисли, възхищавал си се наум в присъствието му, сравнявал си го с други и те са оставали назад. Личност, която не е медийна звезда, не се движи с бодигардове, а е наглед обикновен и семпъл като мнозинството. Принципите, разбиранията, излъчването и всеотдайността притеглят към образа му.
Християните имат светлината и безкрайната любов на Христос пред себе си. На Неговите ученици и описаните в Библията верни на законите му жени и мъже. Всеки според способностите и професията, дълготърпението и страстта да добави още мъдрост и жажда е записал в небесната книга името си.
Имаш примера и делата. Небесното светило ти помага да четеш и се усъвършенстваш в овладяването на земните задължителни навици, в постоянството да правиш добро, в мълчанието, което струва повече от бърборенето, в отдаването на почит, когато знанията ти са още в пелени. Да вървиш с невярващия, за да му показваш, че вярата не е просто думи, които дрънчат, подобно зарчета в чаша. Да се усмихваш, когато отвътре душата ти рони сълзи, защото вярата е и надежда. А надеждата увлича, заразява тъжния и обезсърчения.
Нощем звездните посоки не те спират да преценяваш, да претегляш недовършеното и лошо започнатото, зареждат те с енергия да опиташ отново на следващия ден. Този, на когото искаш да приличаш, е проливал кървава пот и не се е отказвал.
На кого искаме да приличаме? Ако знаем отговора, да се залавяме за работа!