Наивността да вярваме на всяка дума е болестно състояние, което с времето минава. С времето и с разочарованията. С ударите по гърба и ръцете, с ударите, които физически не се усещат, но дълбаят невидими, продължително незарастващи рани. Със затворените врати за нас или вратите, които ние избягваме. Излъганият придобива имунитет. От опита си. Ушите стават като сито, което се приспособява да отбира истината от фалшификатите. Слушаш, но започваш да отличаваш кое е „да“, кое „не“, кое клони към „може би, вероятно при удобен случай, някой друг път“…

Наивността да вярваме – глупост или непорасналост, недовиждане, ленивост на ума, неумение да отличаваме бялото от черното… Липса на разумност и очи да разкрием скритите нюанси на мимики и тонове на гласа. А може би е по-лесно да вярваме и да не проявяваме съмнение, да се оставим по течението… От съмнението се раждат страхове и притеснения. Съмнението е едно постоянно оглеждане и вслушване, подозрение за действия и премълчавания.

Вярваме… вярваме в какво? Наивността означава, че сме си останали едно духовно бебе. На ръст израсло, но доверчиво и отворено към другите, без резервираност и едно наум. Да си наивен, можеш само със себе си и децата, докато са малки и не знаят силата на манипулацията, докато не са опитали шамарите на света. Не са вкусили от горчилката.

Наивността е доверие в аванс, подадена ръка, която някой ще поиска да дръпне към себе си за свой интерес. Способна е да ни направи жертви и да заложи капан на добронамереността ни. Наивността е лечима болест, но може да се разболяваш, оздравяваш и пак да забравяш профилактичните мерки и закаляването.

Вече не бива да си лековерен и летящ в облаците, да приемаш искрено думи и погледи. Има хора, тренирани да изиграят блестящо драма пред теб. Да им станеш почитател и зрител, но с последствията от това.

„Всичко изпитвайте!“

Няма равенство между доброта, любов, щедрост и наивност. Те не са сестри. Може да ги видиш събрани на едно място, но отношенията им са премерени и точни. С определени граници. Без преливане. Никакво кръвосмешение.

Наивността е балон, готов да се спука на мига. Наивността е да поканиш непознат в дома си само защото е позвънил на вратата ти. Умът и разумът са ти дадени за употреба. Преценявай, сравнявай, търси мъдри съвети. Допитвай се до патили хора.

Познавам жена, която от наивност и възпитание да мисли за околните, да се жертва, да поставя другия на първо място стигна до… психиатрия. Е, не е задължително лековерните да се отбиват натам, но е тъжно, когато се случва.

Наивността ни подсказва, че излизането навън, извън нашата тайна стаичка е битка, колкото и банално да прозвучи. А не е ли банално, че след работа огладняваш?! И въоръжението не е излишно преувеличение, не е лирически патос. То е начин да се защитим от излишни болки, да обградим близките си, приятелите, семейния кръг със защита.

„Простият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава добре в сърцето си“ (Притчи 14:15). Не е ли казано за наивния, за приемащия всяко произнесено изречение за бисер от чиста изворна вода?

„Хвани се здраво за поуката, недей я оставя, пази я, понеже тя е животът ти“ (Притчи 4:13).