Живеем в общество, което по различни начини е повлияно от механизми за манипулация. За тях все повече започна да се говори, понеже мнозина хора от различни сфери усещат силата в манипулативното убеждаване. Тези механизми днес могат да бъдат наблюдавани и в църковните общества и ние като вярващи хора трябва да се запознаем с начина им на действие.
Известният йелски професор Стенли Милграм прави експеримент, чрез който проверява човешката склонност към подчиняване и индивидуалната съвест. В своето заключение споделя: „Значителна част от хората правят това, което им се каже, независимо от съдържанието на акта и без ограниченията на съвестта, стига да приемат, че заповедта идва от легитимен авторитет“.
За да бъде извършвано манипулативно убеждаване, е нужен един авторитет и човек или група от хора, които да са в позиция на подчинени, да изпитват дълбока почит и уважение към този лидер.
Началото на манипулацията може да започне едва когато водачът е изградил атмосфера на доверие в тази общност.
Един от най-успешните механизми за манипулация е, когато авторитетът убеди хората, че е получил откровение от Бога за дадено нещо.
Ние можем да погледнем към личността на Джоузеф Смит-младши (основател на сектата на мормоните) и да помислим над откровението, което той е получил, вследствието на което основава своята секта. Той разказва, че е имал видение в гората, където в телесен образ му са се явили Бог-Отец и Бог-Син. Те са му казали, че всички църкви бъркат в своето вероизповедание и той не трябва да се присъединява към нито една от тях. Джоузеф Смит споделя: „Личността, която се обърна към мен, каза, че всички доктрини са отвратителни пред нейния поглед; че всички, които ги изповядват, са корумпирани; че „те се приближават до мен с устните си, но сърцата им стоят далече от мен, защото учат като доктрини човешки заповеди и, имайки форма на благочестие, отричат тяхната сила“ (Рут Тъкър).
Следващата крачка е авторитетът да убеди групата от хора да участват в осъществяването на откровението, което е получил.
Ние трябва да си припомним думите на ап. Павел: „Пророчествата не презирайте. Всичко изпитвайте, дръжте доброто“ (І Сол 5:20, 21). Да не презираш, означава да не отхвърлиш, но в същия момент трябва и да го изпитваш. Тук много вярващи се сблъскват със следната дилема: как да изпитваш пророчество или откровение на някой, който вече има Божествен авторитет над теб? Това не ли е неуважително отношение на съмнение към лидера?
„С уважението ни към хората, които изглеждат вдъхновени и добронамерени лидери, може да се злоупотребява и това е правено многократно за разрушителни цели. С лидер, особено на човек, който твърди, че има сюблимна мисия, например лекар, свещеник или родител, сме склонни да приписваме качеството на ролята на човека и да го следваме“ (Д-р Марта Стаут).
Ние можем да погледнем отвъд образа на лидера, а по-точно – личността на самия човек.
Въпросът, който също трябва да си зададем, е това откровение или пророчество към кого е насочено? Дали то е за благословение на цялата църковна общност, или е за благословение само на лидера?
Изглежда странно авторитетът да получи откровение за собственото си благословение и да убеди другите да участват като благославящи. Днес можем да видим лидери, които по различен начин манипулират тези, над които стоят, в това, което Бог им е открил. Но къде тогава е свободната воля на човека, която дори Самият Бог зачита? Човек няма ли право на избор в такъв момент, или той е задължен?
Съвестта проговаря, но тя е изправена пред авторитета. Човек може да потисне нейния глас.
През 1955 г. Барбара Греъм е осъдена на смърт за убийството на възрастна вдовица М. М. Нейните последни думи звучат така: „Добрите хора винаги са толкова сигурни, че са прави“. И до ден днешен продължават спорове за това, дали тя е била виновна. Греъм пренасочва вниманието на обществеността към ролята й на майка на три малки деца, а не върху ужасното й поведение.
Ние не можем да преценяваме характера на човека по външния му вид. Тази стратегия на „съденето на книгата по корицата“ е неефективна в почти всички случаи. В реалния свят хората невинаги са такива, за каквито се представят. Затова ние трябва да се научим да бъдем прецизни в своите преценки, а не наивни.
Следващата крачка на манипулация е да бъдат убедени хората, че както благославят лидера, така ще бъдат благословени и те. Най-често се използват думите: „Каквото посееш, това и ще пожънеш“. Но логично е да си зададем въпроса, наистина ли е възможно и ние да бъдем благословени по същия начин, по които е и авторитетът? Това за всички ли се отнася, или е само за по-щедрите?
„Авторитетът може по-лесно да проектира този поглед върху реалността именно поради факта, че съвестта цени високото призвание и чувството за членство в правилно мислеща група. С други думи, съвестта може да бъде измамена“ (Д-р Марта Стаут).
Следващата крачка на манипулация можем да видим, когато определени хора не желаят да участват. Тогава те трябва да бъдат убедени, че няма да участват в благословението или че понеже не участват, не са част от църковната общност.
Следващата крачка е да бъдат обвинени в неподчинение и непокорство на авторитета и превантивните мерки могат да бъдат отлъчване от църквата или публично обявяване на тяхното деяние за назидание на останалите.
Следващата и последна крачка е тези, които не са откликнали на „откровението“, да бъдат убедени, че поради погрешното си отношение ще бъдат наказани от Бога.
Авторитарният лидер много пъти играе ролята на единствения канал за благословение. Колкото по-голяма титла има той, се предвижда и по-голямо влияние да има над общността.
Но ние като вярващи хора трябва да направим разграничение между характер, който може да бъде постоянно променящ се, и авторитет, който се дава от Бога.
Лидерът не трябва да забравя, че както Бог го е избрал, така и Той може да го отхвърли. Ние от своя страна не трябва да забравяме, че водачът не е Бог, а е човек. И като всеки човек, поставен от Бога, то и той може да се поддаде на лична амбиция, както постъпи цар Саул. Но използването на своя авторитет за осъществяването на лични цели се нарича манипулация. Когато тя е извършена в името на Бога, се нарича кощунствена, защото използва Върховния авторитет като средство за себична изгода.
Манипулативното убеждаване почти винаги цели благословение на лидера и неговите помощници, а не благословението на цялата общност.
Това, което ние винаги трябва да помним, е, че Бог иска да даваме от сърце, а не по принуждение. Затова и Той ни е създал със свободна воля и разум, за да можем да преценяваме кога, как и какво да направим. Всеки сам носи отговорност да държи съвестта си винаги будна, за да е способен да преценява кога се извършва злоупотреба с неговата личност. Когато това, което се опитва да ни убеди лидерът, е в противоречие на Божието Слово, то в такъв случай ние имаме легитимното право да не се подчиним.
„А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел. Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което, като се стремяха някои, те се отстраниха от вярата и пронизаха себе си с много скърби“ (І Тим 6:9, 10).