Отварям очите си. Навън е още тъмно. Поглеждам към часовника. Стрелките показват, че е 5,10 ч. Избутвам одеялото и се изправям. Днес е Денят… Денят, в който ще свържа живота си с бъдещата си съпруга. Денят, в който всички погледи ще са насочени към нас. Денят, в който ще стоя пред олтара с отправен поглед към вратата, от която трябва да пристъпи бъдещата г-жа Ябълкарова, водена от своя баща. Денят, в който ще спра да бъда Аз, а ще бъдем Ние. Най-щастливият ден в живота на човека – денят, в който сключва своя брак, оставя майка си и баща си и се привързва към жена си…
Мисля си: готов ли съм? Готов ли съм да направя тази крачка? Мога ли да нося отговорност за друг човек? Мога ли да бъда глава на семейство? Мога ли да споделя времето, средствата, желанията, сърцето си… с друг човек? Готов ли съм да зарежа своята свобода и самостоятелност, за да живея за цял живот с друг човек? Човек, който няма да ми бъде просто съквартирант, с когото утре ще се разделим, а ще бъде мой помощник и моя половинка завинаги.
Стоя пред официалните обувки, които избирах дълго време. Наблюдавам ги. След броени минути ще ги обуя и те ще ме изведат за последен път от досегашния ми дом, където прекарах щастливи и безгрижни години. Мястото, където израснах и където се чувствах сигурен, в свои води. Мястото, където съм плакал и съм се радвал. Мястото, където… Моят дом. Моята стая.
След броени минути ще тръгна към ритуалната зала, фотостудиото, църквата, ресторанта, новия ми дом. Задъхан от бързата мислена разходка, се спирам и се запитвам: „Не избързвам ли? Готов ли съм? Подготвен ли съм за семейния живот? Осъзнавам ли, че той не е само цветя и рози, а, както казваше някой, „бракът е най-близкото нещо до Рая и Ада“? Осъзнавам ли, че само след броени часове връщане назад не може да има? Знам ли какво ме очаква?”
Стоя пред огледалото. Оглеждам се в сватбения си костюм. Проверявам вратовръзката. Стои ли ми добре? Около мен се чуват различни гласове. Близките ми се суетят. Виждам лицата им в огледалото. Виждам усмивката си. Представям си как стоя пред служителката в ритуалната зала и силно и ясно казвам своето „Да“, когато ме пита дали ще се оженя за своето момиче. Виждам се и в църквата, изричайки обета си. Чувам се да цитирам думите на Мечо Пух: „Ако ти живееш сто години, то аз искам да живея сто години без един ден, за да не може никога да живея без теб!“
Седя в колата. Скоро тя ще спре пред дома, от който трябва да взема бъдещата г-жа Ябълкарова. Наум прехвърлям всичко, което ще трябва да кажа и да направя след малко. Мисля си: ами ако не си паснем и всичко се окаже едно недоразумение?
В този момент се озовах в стаята, където, облечена в прекрасна рокля, стоеше бъдещата ми съпруга. Изглеждаше невероятно. Помислих си колко много я обичам. Колко много искам да изживея живота си с нея. Зададох си и въпроса, какво е нужно, за да може това да бъде реалност. Отговорът, който дойде в мен: посвещение.
Ако аз съм посветен на Бог и всеки ден търся Неговото присъствие, ще ми бъде по-лесно да се посветя в това, да обичам съпругата си и да й бъда верен.
Ще бъда ли някога напълно подготвен за съвместен живот на любов и разбирателство с друг човек? Едва ли! Но за да мога да имам това разбирателство с нея, е нужно да взема важно решение. Да, решение! Та нали любовта не е само чувство, а и решение. Решението да се старая да обичам, следвайки Божия пример безусловно. Както Той ме обича, така и аз да обичам. Знам, че понякога ще ми е трудно, понякога ще се провалям, но решавам да се посветя в това, да полагам усилия и да търся Бог, когато силата не ми достига. Когато не успея, решавам да търся Бог, за да ми прости и да ме укрепи.
Стоя пред зала, пълна с познати лица. Държа ръката на вече обявената г-жа Ябълкарова и се чувам да изричам края на моя обет: „Ако ти живееш сто години, то аз искам да живея сто години без един ден, за да не може никога да живея без теб!“
Днес много хора отбелязват Деня на християнското семейство.
Честит празник! Нека не спираме да обичаме Бог, съпругите, децата, родителите си…
„И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта” (І Коринтяни 13:13).