Семейството ни! Хората, с които се обичаме и живеем заедно. Хващаме се около масата за ръце и пеем. В радостни мигове. В мигове на тъга, когато пътят, изглежда, ни води още през пустинята. Пред очите ми са децата на едно познато семейство. Те са отделени от майка си и баща си по разни причини и при събиранията ми в събота и неделя стават чудеса! Малките се радват, скачат, целуват майка си, задават непрекъснато въпроси, галят се в тях. Родителите се променят. Къщата им е различна! Като окичена с разноцветни лампички! Съботите и неделите са като празнични дни. Сладки и неповторими!

Семейството! Нашата опора и светлина, кътчето, където ни очакват или най-често ние чакаме близките си да се приберат. Едно топло място не заради включената печка, а от споделянето, доверието и любовта. Любовта, която не можем да намерим другаде. Няма такава любов с висок градус и необхватна на ширина и дълбочина. Случва се да я позакърпим и поочистим, но тя е жива и действа. Тя се възражда и е безусловна.

Семейството не е една химера и отживелица. Всеки търси да се приюти, да е обичан, нужен, приласкан. Да разкаже някому историята си, а после да изслуша другия. Човек е роден и по рождение се сдобива с корени. Корените са фамилията му, сродните негови души. А мечтите създават невидимите му крила. Семейството бездънна каца с мед ли е? Сигурно ще попита неживелият в сговор и мир човек, скитащ се в търсене и питане какво е това семейството. Ами… пробвай! Ето ти лъжица да гребеш оттам, сам да се увериш и разбереш дали съдържанието не намалява, а по таен път се възстановява…

Има семейства, където царува студенината и в стаите ще откриеш ветрове и зима, а не подслон и утеха. Има и домове, които са населени с разбирателство и надежда. Чувстваш се като зад стените на укрепен град. Гостуваш ли на такова място, ти слагаш в ума си неговия адрес и се стремиш да създадеш такъв уют за себе си и обичаните от теб хора.

Истинското семейство е призвано не да дърпа към себе си и да увеличава имането си, а да дава, „да изнася” навън, да заразява с пример за всеотдайност и човещина, да разпалва огънчета… Всеки търсещ да ги съзре, да се доближи, да поиска огън и за себе си. Семейството е обратното на самотата, на недоверието, на страха, на изневярата, на болката.

С кои думи римуваме семейството си? Думите запазете за себе си! Носете си ги в шепите, пазете ги, раздухвайте силата им – да се множат!

Радваме ли се ние на семействата си? Осъзнаваме ли, че те са дар и скъпоценност, а не единствено грижи и товар… Кое е повече, кое натежава: имането или нямането?

Колко хубаво е да можеш да си щастлив, да има къде да се завърнеш!