Какви могат да бъдат причините все повече вярващи хора да напускат църковните общества? Това нов вид мода ли е, или по-лесен начин да бъдеш християнин? С навлизането на модерните технологии християните бяха много улеснени. Изведнъж се появи една много примамлива опция – защо да посещаваш Божия дом, след както можеш да гледаш запис от проповедта или да я следиш директно в интернет? Сигурно някои от вас си спомнят времето, когато между вярващите се разменяха касети с проповеди от известни говорители, брошури, книги, напечатани проповеди на машина. Гладът за Божието Слово беше голям. Хората се стичаха по църковните домове да слушат проповеди, събираха се заедно по домовете си за общение и молитва. Днес нещата са се променили много.
През последните 20–25 години бяхме залети с огромно количество християнска литература. С развитието на интернет се появиха и сайтове, от които могат да бъдат гледани и слушани проповеди на служители от цял свят. Поради редица икономически, политически и социални причини животът стана много забързан. Има прекалено много фактори, които предизвикаха промени в общността на вярващите.
Днес различни хора изповядват вярата си отделени от Църквата. Тяхното убеждение и оправдание е, че не е нужно човек да посещава определена деноминация, за да бъде част от Църквата на Христос. Това, върху което ние ще размишляваме, е какви са причините за подобни убеждения и библейски ли са те.
Има една група от хора, които в определен момент започват да посещават църковна общност. По някакъв начин част от тях вземат участие в църковния живот, като поемат различни инициативи. Това, което можем да забележим обаче, е, че след половин или една година те въобще спират да посещават тази църква. Едни от възможните причини са: те никога да не са разбрали каква е функцията на Църквата, никога да не осъзнали какво Христос е направил за тях на кръста, вследствие на което да не са преживели истинско библейско покаяние.
Друга група от хора напускат Църквата, понеже са преживяли конфликт с някой църковен лидер. По един или друг начин са били засегнати от него или просто не го харесват като ръководител.
Има и такива, които започват да посещават някоя деноминация със своите конкретни очаквания: водачът да бъде такъв, хвалението да пее по определен начин, хората да бъдат такива и пр. Понеже на техните очаквания в един момент не е отговорено, то те спират да посещават тази църква. Мнозина от тези хора напускат разочаровани, понеже никой не е задоволил желанията им.
Някои хора, когато започват да посещават определена църковна група, не успяват да намерят своето място там. Причините могат да бъдат различни – те да не са комуникативни, по-голяма част да са възрастни хора или по-млади от тях, самите хора да не ги приемат и пр. Но някои очакват, че поради образованието си и уменията, които притежават, то те трябва да бъдат поставени в определена позиция в самата църква. След като това не се случи, те напускат наранени поради това, че никой не е зачел техните способности.
Други напускат, защото са били засегнати от някой член или група от хора. Такива човеци нямат желание да се помирят и да простят.
Има и такива, които вследствие на новата работа, която са започнали, не им остава време да участват в църковния живота на вярващите.
„Едно неотдавнашно проучване разкрива, че обикновено причината, поради която хората спират да ходят на църква, е, че я намират за отегчителна. За мнозина е трудно да приемат поклонението на Бога като вълнуващо и впечатляващо преживяване“ (Р. Ч. Спроул).
Ние можем да изредим още много и най-разнообразни причини, но целта ни е съвсем различна. Време е да помислим всъщност какво е Църквата?
В Новият завет е употребена гръцката дума екклесия, която означава общност, събрание. Тя не се използва като метонимия за сграда или място за поклонение.
Въпросът, които ние можем да си зададем, е възможно ли е човек да бъде част от Църквата Христова, ако въобще не е част от нито една група от вярващи? Тук обаче трябва да изясним, че определена група от вярващи може да бъде част от Църквата само ако отговаря на новозаветното учение за църква.
„А вие сте Христово тяло и поотделно – части от Него“ (І Кор. 12:27).
Апостол Павел в своите послания на различни места оприличава Църквата на едно тяло, на което глава е Христос. Ние можем да се замислим: може ли човек да бъде част от Христовото тяло, ако е отделен от Него; какви функции би имал тогава, как би участвал в църковния живот; Ако Бог е решил Църквата да бъде едно Христово тяло, как гледа Той на тези, които не искат да се съобразят с Неговото решение.
Но някой може да каже, че самото посещаване на църковната сграда не го прави християнин и това е така. Може би точно тук се крие проблемът. Някои хора живеят с разбирането, че самото присъствие на църковните събирания ги прави част от Църквата, но това не е истина. Други са на мнение, че е достатъчно да вярват в Бога, да са се покаяли за греховете си, и приели Христос като Господ и Спасител, то те са част от Църквата. Но както думата екклесия се е употребявала и за народно събрание, нека вземем за пример точно него. Това, че някой има длъжността депутат и достъп до парламента, всъщност няма никакво значение, ако той не изпълнява своите задължения и не присъства в него. Същото можем да кажем и за християнството.
„Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както Му е било угодно“ (І Кор. 12:18). Това, че някой мисли себе си за християнин, но не иска Бог да го постави на мястото му като част от Тялото Христово, какво значение има? Сигурно сте чували тези думи от неизвестен автор: „Христос ще дойде за Църквата Си, а не за отделни хора“. Тогава това убеждение, че съм християнин, но не принадлежа към никоя църковна група, не ли е измамливо? Какъв е смисълът Църквата да бъде оприличена на Христово тяло, ако отделните части (отделните християни) не желаят да бъдат част от Него или са убедени, че дори и отделени, са част от това тяло?
Човек може да намери какви ли не причини да не е участник в обществото на вярващите. Обаче си остава въпросът, дали тези причини ще бъдат основателни един ден, когато застане пред Бога? Всеки сам може да си направи извода.
„А всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо… и всеки ден прекарваха в храма единни духом и разчупваха хляб по къщите, и се хранеха с радост и чистосърдечие, като хвалеха Бога, и печелиха благоволението на целия народ. А Господ всеки ден прибавяше към църквата онези, които се спасяваха“ (Деян. 2:44, 46, 47).
Изведнъж изниква един много съществен въпрос: как човек може да обича брат си и сестра си, ако няма връзка с тях? Нали Божието Слово ни учи, че трябва да си помагаме един на друг, да се молим един за друг, да носим теготите си? Можем ли да изпълняваме всичко това, ако сме отделени един от друг? Ранната църква е пример за нас. Ако първите християни са се събирали заедно и са слушали Божието Слово, молили са се, грижили са се един за друг, то и ние трябва да следваме тях. Замисълът на „едно тяло“ е да бъдем свързани, единни, единомислени. Подобно единство не може да съществува, ако човек е отделен от обществото на вярващите.
Хан Кубрат се обърнал към своите петима синове и им казал: „Ако се разделите след моята смърт, един по един всеки ще ви пречупи. Ако сте заедно като този сноп пръчки, никой няма да може да ви победи“.
На нашето Народно събрание стои надписът „Съединението прави силата“. Това са думите, които изрекли петимата синове в отговор на баща си хан Кубрат. Тази истина е валидна и за Църквата Христова. Ние трябва да признаем, че се нуждаем един от друг. Отделени един от друг, ще бъдем много лесна плячка за врага. „Бъдете трезвени и будни. Противникът ви, дяволът, като ревящ лъв обикаля, търсейки кого да погълне“ (І Петр. 5:8). Прекалено много християни с напускането си на общността на вярващите са направили обратен завой в света. Но защо? Причината е, че е много трудно да запазиш вярата си и ценностите, когато си сам. Христос е Този, Който установи институцията Църква, тя не е в резултат на човешки усилия, а на Божията воля.
„И нека се грижим един за друг така, че да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и толкова повече колкото виждате, че денят наближава“ (Евр. 10:24, 25).
Божието Слово ни увещава, че колкото повече виждаме, че наближава Второто пришествие на Христос, трябва да се стремим към единство, любов и добри дела.