В края на всяка година хората обръщат поглед назад и се опитват да си направят равносметка. Един автор казва, че най-добре можем да видим Божията ръка в „огледалото за обратно виждане“ на изминалата година. Такаq дори и бъдещето да е обвито с мъгла, ще можем да се изпълним с радост и мир. Причината е, че „Божието ръководство в миналото дава кураж за бъдещето“.

20 декември – само ден преди силно афиширания край на света, който всъщност много ми напомня на предсказанията за огромна трагедия в края на 2000 г. Тогава трябваше да ни сполети нечуван световен катаклизъм или поне малък апокалипсис.

На 20 декември една позната ме попита – къде на майтап, къде сериозно – дали утре ще може да отпразнува рождения ден на детето си.

На 20 декември покрай новините, свързани с края на света, се пускат и такива, които подготвят почвата за евентуалния неуспех на „пророчеството“. В общи линии те гласят: „Не сме разбрали добре пророчествата“, „Няма да е край, а ново начало“, „Няма да е апокалипсис, а просто промяна на живота такъв, какъвто го познаваме“…

22 декември. Поредният фатален ден мина твърде бързо за мен. Беше натоварен с толкова много задачи и ангажименти, че дори за минута не можех да спра и да се подготвя за края…

Четох, че в Библията има 31 124 стиха. От тях 8352 имат пророческо съдържание, което е около 27% от Писанието. Освен това в Стария завет има 332 различни пророчества, свързани с личността на Месията. Всички те са изпълнени от Христос. Математическата вероятност една личност да реализира тези пророчества е равна на 1, делено на 840 с още 96 нули след това.

Никога не съм разбирал математиката, но всички тези числа ми говорят, че посланието на маите, „откровенията” на пастор Харълд Кемпинг, който беше предрекъл за край на света м. май 2011 г., пророчествата на Нострадамус или пък словото на някой друг шарлатанин са празни приказки, сътворени от незнание, болен мозък или по-лошото – под диктовката на Сатана.

Предполагам, че много хора като мен въобще не са се притеснили от мрачните прогнози, свързани с 21 декември 2012 г., и една от причините е, че те вярват на Божието Слово, което ясно заявява: „И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде“ (Матей 25:13); и още: „защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем“ (І Солунци 5:2).

В подобни случаи за нас би трябвало да важи основното правило относно електронните писма, които получаваме всеки ден. Сред тях има много, които могат да съдържат вируси и някой е казал: „Не отваряй писмото, ако нямаш доверие на изпращача“. Перифразирано би трябвало да звучи така: „Не вярвай на разни пророчества, ако не вярваш на автора им“.

И все пак нека си представим какво би било, ако маите се окажеха прави. Ако краят на света беше дошъл, щеше ли да има нещо, за което да съжаляваме? Може би за това, че не сме казали на близките си: „Благодаря!“, „Обичам те!“, „Прости ми!“…

Или да съжаляваме за думи, които сме изрекли… Или че не сме казали нещо на Бог… За неща, които сме направили или не сме направили, като да Му предадем сърцето си…

Истината е, че много неща отлагаме да направим с мисълта, че ще намерим по-подходящ момент, че имаме достатъчно време…

Допускаме тази грешка, защото не сме усвоили мъдростта в Псалм 39:4: „Научи ме, Господи, за кончината ми и за числото на дните ми, какво е; дай ми да зная колко съм кратковременен“. Не сме се научили „да броим така дните си, че да си придобием мъдро сърце“ (Псалм 90:12).

Не знаем кога ще е краят на света. Не знаем и кога ще бъде нашият личен край. Но знаем, че сме кратковременни и времето не ни принадлежи. Можем да придобием мъдро сърце, когато ценим всеки един ден от живота си. Знанието за нашата кратковременност ще ни мотивира да не отлагаме важните и съществените неща за друг ден. А мъдростта ще ни помага да изпълваме всекидневието си със смисъл, който можем да открием само ако сме в покорност на Бог.

Хората разпространяват всяко пророчество за края на света по няколко причини. Едната е, че този, който ги мотивира – дяволът, иска да живеем в непрекъснат страх от злото, което е сътворил. Втората – той иска да се съмняваме, че Бог държи всичко под контрол. Друга причина е, че покрай тези „пророчества“ някои хора стават известни, получават медийно внимание, а и бизнесът трупа дивиденти. Ако не вярвате, спомнете си колко туристи привлякоха село Бугараш в Южна Франция и малкото градче Чистернино в южната част на Италия.

В Украйна пък пуснаха билети за рая и ада, като всеки билет за рая струва 15 долара, а за ада – 18,7 долара. Пакетът „Рай ол инклузив” включва сертификат за вписване на името на клиента в Книгата на светлината, резервация на място в рая, билет за първа класа, сертификат, разрешаващ свободно придвижване, и ръководство за рая. Пакетът „Ад ол инклузив” включва сертификат за вписване в Таблиците на Сатаната, резервация за място в ада, билет за свободно падане до ада, карта за самоличност, позволяваща свободно придвижване, и ръководство по оцеляване. В рекламата се казва: „Местата са ограничени! Побързайте”.

Не знаем кога ще е краят на света. Не знаем и кога ще бъде нашият личен край, но знаем, че Библията ни учи да бъдем готови. Това включва да се насърчаваме един друг, да се приближаваме все по-близо до Бог, да разнасяме Благата вест, да живеем богоугодно…

Знаем, че „за Господа един ден е като хиляда години и хиляда години – като един ден“ (ІІ Петрово 3:8), и Неговото „скоро”, не е като нашето. Знаем, че Господният ден ще дойде като крадец, но не и за нас, понеже не сме от тъмнината, за да ни постигне като крадец, а понеже сме синове на светлината, синове на деня; не сме от нощта, нито от тъмнината. Затова не трябва да спим както другите, а да бъдем будни и трезвени (І Солунци 5:4–6).

Това означава, че Бог ни приканва да бъдем в постоянна готовност. Също като екипажа на един английски изследовател, заминал на експедиция в Антарктида. Наложило му се обаче да се върне, като обещал на хората си, че ще дойде за тях отново. Поради замръзналото море дълго време той не можел да изпълни обещанието си. В крайна сметка след доста дни той се появил. Учудил се, че екипажът му бил готов да тръгне на мига. Ръководителят на експедицията поздравил хората си и им казал, че е изненадан колко бързо са приготвили багажа си. Те му отвърнали, че всеки път когато ледовете се разчиствали, те подготвяли всичко за тръгването си и отправяли взор към водите, за да посрещнат спасението си. Винаги били готови за отплаване към дома.

Ние можем да се поучим от тях. На Земята сме временно. Имаме дом на небето. Това е Божията обещана земя за тези, които вярват в Него и Го очакват. Словото ни казва, че „всеки, който има тази надежда в Него, очиства себе си“ (І Йоан 3:3). Това очакване ни мотивира да търсим близост с Бог.

Бог обаче има още работа на тази Земя. Знаем, че Той не се бави, но „търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние“ (ІІ Петрово 3:9).

В края на тази и в началото на новата година трябва да погледнем назад с благодарност, а напред – с вяра и надежда. Вярата ще ни помогне, когато в равносметката ни има съжаления, чувство за вина и много „ако бях“. С нейна помощ ще се приближим до Бог и ще получим прошка и възстановяване от неуспехите, съмненията, паданията, отстъпванията…

Надеждата ни е нужна, за да очакваме „славното явяване на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос, Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и да ни очисти за Себе Си, народ за Свое притежание, ревностен за добри дела“ (Тит 2:13–14).

Не знаем кога ще е краят на света. Не знаем и кога ще бъде нашият личен край, но нека дотогава да бъдем ревностни за добри дела и да живеем чист живот, очаквайки Неговото завръщане…