Януари е тежък месец. Тежък е поради различни причини.
Умора и недоспиване… Финансови…
В края на всяка година хората харчат луди пари за подаръци и празненства и през първия месец на годината финансовото положение трябва да бъде „закърпвано“.
Да не говорим, че от толкова ядене през декември много хора планират през януари да започнат някоя диета, за да се преборят с излишните килограми.
За мен декември е тежък, но не по-малко труден е и януари. Много празници са се събрали и през този месец. Въобще не става въпрос за именните дни.
Прегледах календара си, за да видя колко приятели, роднини и познати са родени през този месец. Оказаха се 12. Опитвам се да сметна на колко от тези рождени дни ще бъда поканен, на колко ще мога да присъствам и бройката им не е никак малка.
Днес обаче няма празник, който да отбелязвам. Или поне така си мислех преди да разбера, че е Световният ден на думата „благодаря“. Произходът на най-учтивия, според медиите, празник не е известен, но се смята, че идеята се е зародила в международна компания, която искала да увеличи продажбите си от благодарствени картички и подаръци.
Разрових се из интернет, за да науча нещо повече за странния празник. Прочетох, че той придобива все по-голяма популярност и вече много страни го отбелязват. Разбрах, че „на този ден имаме право да изразим благодарността си на семейството, приятели, колеги и на всеки, който е направил деня ни по-добър“.
Според някои „благодаря” е най-простото послание, но думите на благодарност са „словесни ласки”, които могат душевно да стоплят и успокояват хората, стига да са изказани от сърце.
Замислих се: ако наистина благодарността е най-простото послание, то защо понякога ни е толкова трудно да бъдем благодарни?
Библията казва: „За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса“ (І Сол. 5:18) и „Пейте Господу и благодарете Му“ (Пс. 147:7).
Знаем, че да изразяваш благодарност, е признак на възпитание. Учили са ни, че когато някой ни подари нещо, винаги трябва да казваме една от вълшебните думички – „благодаря“.
С „благодаря“ изразяваме и признателност. Не само, че имаме „пълно право да изразим благодарността си“ на всеки, „който е направил деня ни по-добър“, но по този начин засвидетелстваме своето признание към автора на доброто.
Благодарните хора показват, че притежават добра памет.
Лесно се запомня лошото – обидите, лъжите…
Бързо се забравя положителното – добрите дела, подадената ръка…
Защо е така? Може би защото сме склонни да гледаме песимистично на живота. Може би защото за нас чашата е наполовина празна, а не наполовина пълна. Може би защото е по-лесно да гледаме това, което ни липсва, отколкото това, което имаме.
Благодарността е добра възможност да изградим мост, а не стена между нас и нашите близки. Думата „благодаря“ кара хората, към които е отправена, да се чувстват оценени и щастливи, доставя им радост.
Кой не обича да му бъдат признателни, когато е помогнал?
Кой не очаква да му благодарят, когато е подкрепил някого?
Кой не иска да се чувства оценен и щастлив?
Аз искам. Вие сигурно също. А Бог със сигурност Го заслужава!
Благодарните сърца са признак и за духовно израстване, показател за растеж.
„Пейте Господу и благодарете Му!” За какво да благодарим на нашия Бог?
За всичко, което е направил за нас!
За всичко, от което ни е предпазил!
За всичко, което ни е дал!
За всичко, което не ни е дал!
За всяка една отговорена молитва или такава, на която е казал „Не“ или „Не сега“!
За всичко, което ни е отнел дори!
За това, което е Той!
За абсолютно всичко!
Благодарящи на Бог, а не мрънкащи и недоволни – такива трябва да бъдем!
Защо? Защото, както казва апостол Павел, „това е Божията воля за нас в Исус Христос“.
Ако искаме да живеем богоугодно, трябва да бъдем благодарни за всичко.