Едни от най-хубавите спомени в нашето детство са свързани може би с подаръците, които сме получавали. Рожденият ни ден или Нова година са онези моменти, в които сме очаквали да получим подаръка, който сме искали. Но както всички знаем, на едно дете не са му достатъчни само два пъти да получи подарък през годината, то иска повече. Може би някои от нас си спомнят и не толкова радостните моменти, когато родителите му са отговаряли на желанието с думичката „не“.
Тази кратка дума не ни е много приятна, нека си признаем. Тогава едно дете е готово на всичко, само и само да получи това, което иска. Започват обещанията: „Ще слушам през цялата година“, „Ще си пиша редовно домашните“, „Ще се прибирам навреме“ и пр. Този тип манипулация или пазарлък е едно от най-силните средства, на които е способно детето. Родителят от своя страна или се съгласява с тази уговорка, или отново казва „Не“.
Можем да направим една аналогия с Бог като наш баща и ние като Негови деца. Исус Христос учеше Своите ученици, как да се молят, и Той им остави молитвата „Отче наш“. От нея ние разбираме не само как да се молим, но и на Кого да се молим.
„И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите“ (Мат. 21:22).
Ние, хората, сме пълни с толкова много желания – някои от тях са напълно безсмислени, други, ако се сбъднат, биха ни донесли зло; има и такива, които, колкото и да са добри според нашите стандарти, никога не се сбъдват. До края на живота си всеки един човек иска все нещо. Можем ли обаче да бъдем напълно сигурни, че знаем всичко, което е най-добро за нас? Отговорът е „Не“. Но много често тази истина ни убягва, докато сме се насочили в постигането на своето желание или цел.
Малкото дете вижда дупката в стената и решава да бръкне там. То не знае, че това е контакт и е опасно за неговия живот. Ако не го спре някой, може да се случи фатална грешка. По същия начин стоят нещата и във взаимоотношенията ни с нашия Небесен баща. Постигането на някои от желанията ни могат да бъдат сравнени с бръкването в контакт. Ние няма как да видим всичко, което би се случило, но Той знае какъв ще бъде крайният резултат и затова ни спира. Но нали всичко, което поискаме ще получим (Мат. 21:22)? Понякога ние, хората, искаме неща, които са погрешни. „Просите и не получавате, защото просите с неправилни мотиви, за да го изразходите чрез удоволствията си“ (Як. 4:3). Може ли Бог да ни обича и да ни остави да правим каквото искаме с живота си? Може ли Той да отговаря на нашите капризи и погрешни мотиви? Какъв Баща би бил тогава?
Лъжливата представа и очаквания, които имаме за Бог, много пъти сами ни изиграват лоша шега. Гледайки на Него като на изпълнителя на всяко наше желание, забравяме, че всъщност Той знае кое е най-доброто за нас. Тогава ние чуваме или разбираме от всичко случващо се, че отговорът Му е „Не“.
Но какво да кажем за правилните намерения, за които понякога Той ни възпира?
Един случай от живота на апостолите може да бъде добър пример за нас. Сигурно си спомняме за великото поръчение, което Христос остави на Своите ученици. Деяния на апостолите ни разказват за изпълнението му. Когато стигнем до гл. 16, ние забелязваме един много интересен момент: „И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им бе забранено от Святия Дух да проповядват словото в Азия; и като дойдоха до Мизия, опитаха се да отидат във Витания, но Исусовият Дух не им позволи“ (ДА 16:6, 7). Откриваме ли нещо погрешно в техните мотиви, нима желанието им не беше да изпълнят Христовите думи, защо тогава Той ги спря?
Можем ли да допуснем до своя ум възможността, че някои неща в живота ни трябва да се случат в определено време, а понякога това време не е сега?
Отговорът „Не“ от Божите уста не е изказан с омраза, Той не ни наказва с него, нито разкрива някакво безразличие към нашата молитва или желание. Той го прави поради Своята огромна любов към нас. Но как да приемем това за истина, след като пред нас стои това, което ние искаме? Има само един начин и той е с вяра. Няма как да разберем Божия отговор, ако не Му вярваме напълно. Не можем да се преборим с неправилните мотиви и желания, ако не уповаваме на Него.
„Понеже, както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища и Моите помисли от вашите помисли“ (Ис. 55:9).
Когато Бог каже „Не“, то това означава, че е най-доброто за нас, както и да ни звучи. Може много да сме се молили и искали нещо от Него, но когато Той каже „Не“, значи има нещо по-добро.
Тук обаче всеки трябва сам да реши как ще приеме Неговото „Не“. Дали ще се разочарова, или ще продължи да уповава.
Интересно е, че почти винаги ние осъзнаваме смисъла на това „Не“ в по-късен етап от своя живот. Чак тогава можем да направим ясна равносметка за това, което сме искали тогава, и това, което имаме сега.
Накрая можем да заключим, че Бог ни отговаря с „Не“ при три случая: когато имаме неправилни мотиви, когато не е правилното време или когато има нещо по-добро за нас.