Зимна ваканция! Повече сняг, още повече смях и планове! На едни се привиждат планински върхове, други са доволни от селска тишина, развален телевизор и приготвен чай от билки. Почивката е чакана, планувана, желана. Личният ни компас е готов да се позагуби, като че имаме нужда от отпускане, от разтоварване на тежкия всекидневен товар.
Ваканцията синоним ли е на безстопанственост на градината ни, засадена с вяра и плодове от вяра, надежда и любов… Ваканция за тялото, за ангажиментите, за стриктния дневен режим. А в мислите, в нашия вътрешен свят – там можем ли „да отвържем лодките“ и да ги отпуснем да си плуват накъдето искат. По течението, по безгрижието, по навика.
Ваканция! Време за излежаване, за походи, за размисъл. Време за опитване на забранени неща? Време за забрава. За затваряне на очите, за където ни отвее вятърът… Нали сме във ваканция?
Понякога настояваме, жадуваме, упорстваме в желанието си да се отвори вратата и определена цел да изгрее пред погледа ни. Не се отказваме, защото сме сигурни, че заслужаваме и ни отива да притежаваме някакво качество, материална придобивка, място в сърцето на някого, по-високоплатена длъжност във фирмата. Искаме, но не ни се дава… Чуват ли ни? По-високо ли да викаме? Да не би вратата да е изолирана против шума? Мълчанието да не означава… ваканция? Ваканция за нашите молитви… Ако така обърнем ситуацията, не ни става никак приятно. Направо ни се разваля почивката, ваната с ароматни соли изглежда банална, неопитаният десерт си остава незапочнат, спортният екип дразни с ярките си цветове. Стъпалата напред стават хлъзгави. Несигурността опасва по меридиани и паралели деня ни.
Ваканцията е една възможност да се доближим още повече към самите себе си, да изследваме тайните пътеки на неразкритите пред никого тайни помисли, да отхвърлим заблуди, да уравновесим егото си. Може би и едно лековито време за откриване сладостта на обикновените радости, повече време за четене.
Вярата ни е като дърво. Малко и ниско в началото, но засадено. От студовете се случва да измръзне. От силните ветрове се чупят клони. От неполиване изсъхва.
Ваканцията и вярата ни. Сърдити една на друга? Неразделни? Едва поносими? Сключили поредното си примирие…
Багажът ни едва ли ще натежи с повече вяра.