Моя позната се върна от чужбина. Беше за две седмици в Холандия при съпруга си, който работи там от няколко месеца. Освен подаръците донесе и много хубави впечатления. Мина почти месец, откакто се прибра, но не спира да говори за разликите между живота тук и там. Замисля се дали да не се премести. Съпругът й не иска и да чуе за връщане в България.
Друга моя позната мечтае да замине за Финландия. Отдавна планира как ще се премести със семейството си в северната страна. Не я плашат студът и снегът. Мечтае за по-добър и по-сигурен живот.
Имам близки, които желаят да живеят извън България, и други, които вече са се преместили и не мислят да се връщат обратно. Сигурно и вие познавате такива хора. А може би и вие като мен сте се замисляли: какво ли би било, ако живеех някъде из добре уредените скандинавски страни или пък в страната на неограничените възможности – САЩ, или пък в далечната Австралия, или дори в ударената от кризата, но все пак стабилна Ирландия?
Като малък бях абсолютен противник на емиграцията. Вътрешно дори осъждах мои познати, които бяха избягали от страната. С порастването ми идеята да си търся щастието зад граница започваше да ми изглежда все по-привлекателна.
Днес често задавам въпроса: Боже, защо съм се родил в България? Какъв е планът Ти? Питам това, понеже съм напълно уверен, че при Бог няма случайни неща. Той подрежда ситуациите в живота ни. Още преди създанието на света Той е решил да бъда българин и това не е случайно.
Обичам страната си, но не ми допада състоянието й. Работата ми е такава, че от време навреме имам допир с властимащи и ръководители на институции. Виждам как много от тях работят за себе си и вършат беззакония. Чувам за неуредици и безобразия спрямо хората, някои от които са най-беззащитните и отритнатите от обществото.
Понякога се чудя как е възможно да има толкова много жестокост, неморалност, беззаконие и идиотщина в страната ни.
Виждам всеки ден хора, които не уважават другите, дори близките си.
Виждам хора, които са толкова озлобени и ожесточени, че загубват човешкото в себе си.
Виждам хора, които са толкова отчаяни и угнетени, че не могат и не искат да живеят.
Виждам деца, които не уважават родителите си, и родители, които не обичат децата си.
Виждам мъже, които изневеряват на жените си, и братя и сестри, които не си говорят.
Виждам полицаи, които превишават правата си. Лекари, които вземат повече, отколкото им се полага. Управници, които заделят за себе си от чуждото. Хора, които продават децата си.
Толкова много злини и ужасии има в страната ни, че понякога ми се иска просто да избягам. Разбира се, наясно съм, че навсякъде по света се случват подобни неща, но имам чувството, че в България е всекидневие.
Това, от което имаме нужда, за да можем да живеем нормално, е РЕФОРМА.
„Реформата е свързана с преобразуването и промяната на обществените отношения и процеси към по-добра форма или благоприятно състояние. Когато се реформира дадена област от обществената сфера, се отстраняват грешки, неправди и злоупотреби, без да се променят основите на системата. Реформата се стреми да подобри определена система на обществени отношения, революцията – да я премахне изцяло и да я замени с нова различна система“. Това не е от някое изявление на политик, социолог или политолог, а значението на думата „реформа“ в енциклопедията Уикипедия.
Ние, българите, сме свикнали да слушаме за реформите и нуждата от тях. Често ни говорят, че образователната ни система се нуждае от сериозна реформа. Слушаме, че здравната реформа постоянно се отлага. От ЕС периодично ни напомнят, че съдебната ни система също е за реформиране.
Въобще, ако погледнем новините в различни медии, ще установим, че почти всички институции и сфери на живота ни се нуждаят от промяна. Но много рядко се споменава, че страната ни и по-точно хората, които живеят в нея, се нуждаят най-вече от ДУХОВНА реформа. Може да я наречем реформация, съживление, промяна, обновление, пробуждане, освобождение, ренесанс или по някакъв друг начин.
Следва продължение