Втора част

Без посвещението и решението на брачните партньори да останат свързани за цял живот, бракът не може да просъществува, „докато смъртта ни раздели“. Ще го има само докато чувствата и настроенията се превърнат във водещ фактор във връзката, а всички знаем колко променливи са те.

Любовта е избор. Изборът да обичаш въпреки недостатъците, дразнещите моменти и компромисите.

Божието посвещение да ни обича може да се види в І Коринтяни 13. Там е описана каква трябва да е нашата любов и най-вече каква е Божията любов към нас. Той е избрал да ни обича въпреки нашето несъвършенство.

Другият силен пример за проява на Божествена любов е жертвата на кръста, която е доказателство за безусловната любов на Бог към хората. Той можеше да унищожи всичко, когато видя как злото на Земята се разрасна и след Потопа. Можеше да отвори отново небесата или пък да изпрати астероиди и комети върху нея и да я унищожи. Можеше да създаде нова Земя и нови творения, но Бог обича теб и мен и затова даде Своя Син в доказателство за тази любов.

Любовта изисква избор и посвещение, чрез които можем да изпълним Божията воля за семейството. Това не е само „да остави човек баща си и майка си и да се привърже към жена си“ (Битие 2:24). Не е само те да станат едно цяло и да се множат. Божият замисъл за семейството е то да бъде и пример за любовта Му към хората. Спомнете си стиховете, в които Бог говори за любовта между мъжа и жената и за това, че жените трябва да се подчиняват на своите мъже като длъжност към Господа, а мъжете да обичат жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея (Ефесяни 5:22, 25).

Във всичката си благост и милост Господ ни е дал привилегията чрез брачните си взаимоотношения да разкриваме Неговия план и отношение към хората. Това не може да се случи, без да сме се посветили да обичаме брачния си партньор.

Любовта е посвещение! Нужно ли е обаче човек да подновява посвещението си, или това при брачната церемония е достатъчно?

За Бога не е нужно да ни доказва, че ни обича. Не е нужно отново да се посвещава в любов. Той направи това преди повече от 2000 години. А за хората?

Ние сме непостоянни, а и плътта и духът се борят непрестанно в нас. Знаем, че освещението е непрекъснат процес. Не е достатъчно веднъж да отидеш при Бог, за да бъдеш осветен. Нужно е всеки ден да го правиш.

Според мен брачното посвещение „докато смъртта ни раздели“ е нещо подобно. Много лесно можем да се подведем по временните емоции и настроения и да се откажем от брака си, но ако редовно подновяваме това посвещение, ще бъде различно.

Авраам често издигаше олтар пред Бога, с което сякаш казваше: „Ти Си моят Бог и аз ще Ти се покланям и покорявам завинаги“.

Посвещението изисква отделяне от нещата, които могат да ни попречат да устоим в него. Враговете на един брак могат да бъдат различни, но е ясно, че порнографията, ревността, изневярата, работохолизмът, липсата на общение с Бог могат да доведат до занемаряване на брачните взаимоотношения, да разбият брака и да го превърнат в кошмар.

Любовта е посвещение и тя не трябва да бъде зависима от чувствата. Искам да илюстрирам това с една рисунка. На нея се виждат скарани съпрузи, седнали с гръб един към друг в двата края на пейка. Вали силен дъжд, а те имат само един чадър. Не могат да се скрият и двамата под него, понеже са в конфликт. Все пак мъжът е протегнал ръката си и е прикрил с чадъра жена си, за да не я вали. Не я поглежда, видимо е ядосан, но я предпазва от дъжда. Коментарът под рисунката е: „Любов е да се грижиш за другия дори когато си му ядосан“.

„Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада“ (І Коринтяни 13:4–8).

Семейството изисква посвещение един на друг и любов за цял живот.