Папа Бенедикт XVI изненада всички, като обяви своето оттегляне. В историята на Католическата църква има само още един такъв случай – през далечната 1294 г., когато папа Целестин V решава да сдаде поста само след 4 месеца на папския престол.
Естествено, веднага тръгнаха и слухове, защо папата предприема такава стъпка. Дали защото е вече на 86 години и е решил, че е време да се пенсионира? Дали защото е болен – появиха се слухове, че му е поставен пейсмейкър. Дали защото иска да даде път на младите? Или може би защото се е нагледал и наслушал на неща, които не отговарят на Божието Слово, а се вършат от католически свещеници и висши сановници?
Освен тези слухове се понесоха и различни варианти за негов заместник и нов папа. Дори някои букмейкърски къщи определиха залози, кой ще е следващият наместник на апостол Петър на Земята и какво име ще получи той, след като бъде провъзгласен за папа. Дали ще е чернокож, или може би латиноамериканец, или пък е време отново италианец да стане глава на всички католици? Това се питат много християни.
Ясно е, че ролята на главата на Римокатолическата църква не е само религиозна, но и политическа и икономическа. Всъщност всеки папа е натоварен с политическа власт и влияние. Той пътува по целия свят. Държавни глави и монарси ходят на аудиенция при него, търсейки съвет или благословия.
В една статия, публикувана в страницата на „Дойче Веле”, се прави интересна съпоставка със случващото се в няколко християнски течения. Според нея християнският свят „изживява доста необичаен период“, като „от България до Ватикана, от Египет до Англия – в различни региони на света се овакантяват постовете на дългогодишни патриарси, папи и други църковни лидери“. Чрез оттеглянето на папа Бенедикт XVI се продължава тенденцията за „подмладяване“ по върховете на различните християнски вероизповедания“.
В същата статия освен най-известният пример на т.нар. стара смяна ръководители се прибавят и промените, които са настъпили и в други ръководства на християнски течения. Така например в Дамаск се е провело интронизирането на гръцкоправославния патриарх на Антиохия Йоан Х, който е равен по ранг с патриарсите на Константинопол, Александрия и Ерусалим и който замества починалия през декември м.г. на 92 години предишен антиохийски патриарх – Игнатий ІV Хазим.
През ноември м.г. в Египет пък за нов патриарх на коптскоправославните християни е ръкоположен 60-годишният Тавадрос ІІ като наследник на починалия Шенуда ІІІ.
Отново през ноември в България почина на 98 години патриарх Максим, който отскоро е заменен от 67-годишния Неофит.
Пак през същия месец, но в Англия за 105-и архиепископ на Кентърбъри и глава на Англиканската църква е обявен преподобният Джъстин Уелби, който е на 57 години.
Статията завършва с извода, че в различните християнски вероизповедания се наблюдава появата на нова, „по-млада кръв“. Заместниците на починалите християнски лидери са по-млади хора. Задава се и въпросът, дали примерът им ще бъде последван от кардиналите във Ватикана.
Всички тези събития насочват към размисли. Има ли възраст, която е пределна за един служител на ръководна длъжност в което и да е било християнско вероизповедание? Възможно ли е човек, преминал 80-те години, да бъде добър, съвременен и адекватен ръководител на подобна организация? Разумно ли е хора на такава възраст да бъдат водачи на цели християнски общности? Помислете само – патриарх Максим почина на 98 години, Йгнатий ІV Хазим – на 92 години, сръбският патриарх Павле – на 95 години, а румънският Теоктист І – 92 години. Правилно ли е служителят да служи до смъртта си? И могат ли хора на пределна, както я наричат, библейска възраст да ръководят паствата си адекватно и разумно? И дали самите те не се превръщат в пионки в ръцете на хората около тях?
Тези въпроси подсещат за стиха, който казва: „Дните на живота ни са естествено седемдесет години или даже, гдето има сила, осемдесет години; но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото скоро прехождат и ние отлитаме“ (Псалм 90:10). Библията говори и че „в тая война няма уволнение“ (Еклисиаст 8:8) в контекста за войната със смъртта. Дава ни примера и на Мойсей, който беше призован да служи на 80 години и води цял народ в продължение на 40 години.
Има ли възраст, на която Божият служител трябва да се оттегли и да даде път на по-млад човек, или пък възрастта като цяло не е порок, а и младите все още сами се опасват и ходят, където си искат, както каза Христос на Петър (Йоан 21:18)?
Според мен не може да се търси едно общо решение за всички подобни случаи. По-голямата възраст носи след себе си (поне в повечето случаи) опит, зрелост, чувство за отговорност, стабилност в емоциите… Докато младият водач има страстта, креативността, енергията, силата…
Мисля си, че по-важният въпрос е не на колко години трябва да се оттегли един водач, а дали той има поглед, отправен в бъдещето. Подготвя ли човек, който да го замени? Мисли ли за приемственост?
Мойсей беше такъв човек. Отрано той подготвяше Исус Навин, осъзнавайки, че животът ще продължи и след него.
Наскоро четох отново историята на един американски пастор. Основал църква. Дълги години служил усърдно и църквата се разраснала. В един момент започнал да дава на един от своите по-млади съслужители възможност да се включва по-активно в проповядването и ръководенето на църквата. След известно време съвсем се оттеглил от управлението на църковната общност и се заел да служи на паството с личния си контакт. Добър пример за смирение и далновидност.
Също като папа Бенедикт XVI. Това поне можем да съдим от неговото изявление за причините, поради които се отказва от службата си: „След като на няколко пъти си направих критичен самоанализ пред Бога, стигнах до убеждението, че поради напредналата възраст силите ми вече не са достатъчни да изпълнявам адекватно Петровото служение. Поради тази причина и с пълно съзнание за сериозността на това действие заявявам напълно свободно, че се отказвам от службата на римски епископ и приемник на свети Петър”.
Дали обаче е подготвил някой Исус Навин, който да заеме мястото му?