Втора част

Днес, когато животът е станал толкова труден, все повече виждаме нуждата от състрадание и помощ, или казано с няколко думи – нуждата от любов на дело.

Един от най-интересните случаи на състрадание в живота на Христос, според мен, е този с възкресяването на Лазар. Исус умишлено се забави няколко дни и отиде на четвъртия ден от погребението на Лазар. Той се срещна с Марта, после с Мария и всички, които скърбяха за Лазар, и се развълнува, натъжи и просълзи. Въпреки че Христос знаеше, че Лазар ще възкръсне, Той можеше да усети страданието и печалта на хората и всичко това не Го спря не само да изпита съчувствие, а и състрадание.

Една от най-големите грешки, които ние, хората, правим, когато видим страдание, проблеми, мъка в живота на другите, е да влезем в ролята на съветници. Започваме да изразяваме мнение за хора и ситуации, думи, които може и да не помогнат, но ние да си кажем това, което мислим. Изведнъж се превръщаме в хора, които сякаш имат отговор на всеки един човешки проблем или въпрос. Може би понякога си мислим, че сме преживели толкова много и сме помъдрели толкова много, че сме в състояние само с няколко думи да помогнем. Подобно отношение не говори за никакво състрадание, а по-скоро за надменност, себеправедност, липса на съчувствие, жестокост. Това не ли е ужасно? Трудно е човек да си признае, че докато е изказвал своите съвети, не е изпитвал никакво съчувствие. Най-лесно се говори за нещо, което не сме преживели. Затова можем да видим хора, които никога не са губили свои ближен или пък са нямали отношение на почит към него, да кажат: „Защо плачеш за този, които си изгубил, не знаеш ли, че Той е при Бога?” Тази жестокост и себеправедност, която понякога можем да видим в лицето на хората, а дори и ние можем да изразим, говори за липсата на каквото и да е състрадание.

Затова разбираме, че най-лесно съпреживяваме с хората това, което и ние сме преживели. Христос се просълзи и нажали, въпреки че знаеше, че ще възкреси Лазар. Можем ли да видим тази любов, която усетиха всички присъстващи – „Исус се просълзи. Тогава юдеите казаха: Вижте колко го е обичал!” (Йоан 11:35, 36). Понякога е по-добре да заплачем с плачещите (Рим. 12:15), вместо да започнем със съветите си. Да прегърнем и утешим човека, който има нужда от това. Тогава сами ще видим, че понеже сме показали любов на дело, ще ни бъде много по-лесно да насърчим и помогнем на човека, след като сме спечелили неговото доверие.

„Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава в нашите слабости, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен по същия начин като нас, но пак без грях” (Евр. 4:15).

Утехата и надеждата, които имаме, е в Господ Исус Христос, Който най-добре познава нашия живот. Той знае за всяка една наша болка, страдание, трудност, проблем, липса. Затова и ние като християни не трябва да забравяме, че Той ни обича и състрадава за нас, когато имаме трудности в живота. Това трябва да си напомняме всеки път, защото Исус е не само съчувствителен към нас, а е и готов да ни помогне, когато Го потърсим.

Днес Библията ни насърчава и ние да се стремим да имаме живот съобразно Неговия. Защото втората най-голяма заповед – „Да обичаш ближния като себе си“ (Марк 12:31) – е Божията воля за всеки един човек.

„А най-после бъдете всички единомислени, състрадателни, братолюбиви, милостиви, смирени“ (І Петр. 3:8).