„В неформално проучване, насочено към пасторите, зададох следния прост въпрос: „Какви неща бихте искали да знаете, преди да станете пастор?” – обяснява Том Райнър, журналист в Christian Post. – Подредих тези „неща” според честотата на повторение, а след всяко от тях поставих цитат на конкретен пастор:
1. Иска ми се някой да ме беше научил на основните принципи на ръководство.
„Бях добре подготвен по теология и тълкуване на Библията, но семинарията не ме беше подготвила за реална работа с реални хора”.
2. Имах нужда от много повече знания в областта на личните финанси.
„Никой никога не ми беше говорил за жилищните проблеми на служителите, за социално осигуряване, за вноските за автомобила или за разликата между разходи и работна заплата. Ето защо фалирах в първата си църква”.
3. Щеше да е хубаво да бях получил съвет за това, как да се държа по отношение на силните групи и хора в църквата.
„Обърках всичко в първите си две църкви. От първата бях изгонен, във втората оцелях. Толкова съм благодарен, че от 9 години имам щастливо пасторско служение в третата си църква”.
4. Не пренебрегвайте своето време за молитва и пребъдване в Словото.
„Аз наистина не си спомням някой да ме е упътил в тази посока. Колкото по-зает бях в църквата, толкова повече пренебрегвах основното си призвание. Това е един незабележим процес и щеше да е добре да съм подготвен за него”.
5. Иска ми се някой да ми беше казал, че имам нужда от обучение по бизнес.
„Почувствах своята неадекватност и смущение на първите финансови срещи. И наистина за мен беше шок, когато видях проекта за строеж, за чиято реализация беше необходимо да съберем пари, което от своя страна щеше да ни вкара в дългове. Нямах никаква представа, какво говорят банкерите”.
6. Някой трябваше да ми каже, че в църквата има недружелюбни хора.
„Аз съм готов да посрещам критика. Все пак това е реалността на управленската позиция. Но никога не съм очаквал, че някои от членовете на църквата могат да бъдат толкова жестоки. Един от тях написа нещо наистина жестоко на моята стена във Фейсбук. Жена ми и децата ми плакаха, когато го прочетоха”.
7. Покажи ми как да помогна на децата си да растат нормално.
„Аз съм наистина притеснен за това, че децата ми ще станат свидетели на толкова много негативизъм, че могат да намразят църквата. Виждал съм го твърде често”.
8. Иска ми се да ми бяха казали, че трябва да продължавам да ухажвам жена си.
„Аз усърдно ухажвах жена си, докато не бях избран за пастор. Тогава станах толкова зает с това, да помагам на другите в техните нужди, че започнах да я пренебрегвам. Тя се е чувствала самотна, когато съм помагал на всеки друг, освен на нея. Почти бях загубил брака си”.
9. Някой трябваше да ми каже, че от мен ще се очаква да бъда вездесъщ.
„Нямах представа, че хората ще очакват моето присъствие на толкова много срещи, събития в църквата, спортни и граждански мероприятия. Невъзможно е да се угоди на всички, затова чувствах разочарование или гняв от страна на някои хора”.
10. Аз наистина се нуждаех от помощ относно служението на умиращи хора.
„Някои нелечимо болни имат толкова силна вяра, че по-скоро те служат на мен. Но много от тях са уплашени и имат въпроси, които не съм очаквал. Изобщо не бях подготвен по въпросите на пасторската грижа, когато за първи път станах пастор”.