„И човекът наименува жена си Ева, защото тя беше майка на всички живи“ (Бит. 3:20). Адам кръсти съпругата си с името Живот (Ева). Нормално е тук да си зададем въпроса, защо Бог създаде жената. Отговорът откриваме в гл. 1–3 от книгата Битие. Оттам научаваме, че Той я създаде, за да бъде помощник на мъжа. В същия смисъл както Святият Дух е помощник на всеки един християнин. Но ние можем да видим, че това не беше единствената причина. Бог създаде жената, за да може тя да бъде носител на живот. Чрез нея Той реши да продължи потомството на човека. Затова и можем да кажем, че без жената не само че мъжът нямаше да има помощник, но и щеше да си остане единственият човек. Без нея нямаше да бъде завършен и планът на Сътворението.

Можем да погледнем статистиките, които са направени през 2000 г. в 27 държави като причини за аборт по желание:

25,5% желаят да отложат раждането на дете;

21,3% не могат да издържат дете;

14,1% имат проблемна връзка или партньорът не желае деца;

12,2% са твърде млади, за да бъдат родители;

за 10,8% с раждането би се прекъснало обучение или професионална реализация;

7,9% не желаят деца или вече имат и не желаят повече;

3,3% поради вероятност от ненормално (нездраво) развитие на ембриона;

2,8% поради риск за здравето на майката;

при 2,1% бременността е вследствие на изнасилване, кръвосмешение или друго.

Само в САЩ за 2000 г. за направени 1,31 млн. аборта. Можем да си представим какъв е броят в световен мащаб тогава. А какъв ли е днес?

46 млн. жени в света правят аборт по желание всяка година.

Добре е да кажем предварително, че ще разглеждаме темата за аборта, който не е в резултат на някакви физиологични проблеми, кръвосмешение и пр., а в резултат на собственото решение на майката.

Един от погрешните модели, на които сме свидетели днес и който можем да наречем причина за множество аборти и разводи, е неплануваната бременност. Все повече хора приемат за нещо нормално съжителството на семейни начала. Появата на едно дете може да се превърне в пречка. Оправданието, което често чуваме, е: „Не съм готов/а за тази крачка или да поема тази отговорност“. Затова по-лесно е, за да останат заедно, плодът да бъде премахнат. Тези мисли предизвикват едно нежелание в човека към това, което е създал. Можем да спрем и да помислим над това.

Има разделение в мненията спрямо аборта и две големи течения – за живота и за избора (pro-life и pro-choice). Първото се корени в разбирането за висшата ценност на живота и за недопустимостта той да бъде отнеман, дори и на най-ранен стадий от неговото развитие. Привържениците на течението pro-choice поставят акцента върху правото на майката да се разпорежда сама с тялото си. Възгледът се заражда в средите на феминистичните движения. Според него плодът няма самостоятелно съществуване и ценност извън тялото на майката и следователно отношението към него може да бъде както към всяка друга част или орган от тялото.

Много двойки днес се свързват в брак едва когато жената е бременна. Човек може да приеме всичко случващо се като задължение. Това е също проблем, понеже по друг начин биха изглеждали нещата, ако са планувани, развиват се в брака и са плод на неговата любов. Тогава раждането на едно дете би било нещо съвсем нормално. Но тук трябва да изясним, че няма как човек да следва грешни модели и да се случат правилните неща – все някъде ще се объркат. Следващият погрешен път, на който сме свидетели, е продължаването на съжителството след появата на децата. Това отношение на безотговорност може да бъде изразено в криворазбраната свобода (свободия), че всеки има правото, когато поиска, да си тръгне. И двамата партньори не се чувстват задължени да бъдат заедно, а напълно свободни, когато поискат да отидат при някой друг. Това ни говори за всякаква липса на посвещение и истинска любов, понеже истинската обич е немислима без посвещение. А където няма посвещение, няма и отговорност.

Една друга главна причина може би се намира много по-дълбоко, вътре в женското сърце. Всеки един човек изпитва естествена нужда да бъде обичан. По същия начин жените като част от Божия план за човечеството се нуждаят от любов, грижа, подкрепа, сигурност. Нормално е те да очакват всичко това от своите партньори. Когато в лицето на този човек не го открият, можем да предположим, че той няма да бъде баща на децата им. Или казано по друг начин, не желаят да имат деца, понеже не могат да се доверят на човека, който не ги дарява с това, от което имат нужда. Не се чувстват обичани. Тази тема днес често е пренебрегвана. Когато попиташ един мъж: ,,Обичаш ли съпругата си?”, много от тях прекалено бързо ще отговорят: ,,Разбира се, че я обичам“. Но ние трябва да си напомним тази заповед, която е насочена към нас, мъжете: ,,Мъже, обичайте жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея“ (Еф. 5:25). Не би трябвало да оставаме с погрешното впечатление, че това се очаква само от нас. Но ап. Павел умишлено насочва тези думи към нас, мъжете, защото като глави на семействата си ние носим отговорност за отношението към съпругата си. И в резултат от това отношение до голяма степен зависи и дали жената ще бъде насърчена да има деца, или дали ще бъде отблъсната да има деца.

Друга причина за увеличаващите се аборти, която наблюдаваме, е липсата на разбиране. Днес един от най-криворазбраните образи е този на майката. Много млади момичета прекалено бързо решават, че не искат да бъдат майки, и премахват плода, който живее в тях. Сякаш този живот е някаква грешка. Каква съзидателна роля имат жените и на какво място Бог ги е поставил в кръговрата на живота? Раждането на едно дете не е само размножителен процес, то е създаване на нов живот. Някои жени не се чувстват готови да поемат тази отговорност. Възрастта и светогледът им не отговарят на зрелостта, като по този начин те могат да гледат на плода в тях като на ненужен. От друга страна, различните жени са повлияни от разпространените светски модели на мислене, че абортът е нещо нормално, решение, което всяка жена може да вземе. Но по този начин погледнато, ние откриваме един чист егоизъм и един абсолютно погрешен начин на мислене. Какво да кажем за онези жени, които поради някакви физиологични причини или наследствена болест не са способни да имат деца? Дали за тях възможността да имат дете е нещо нищожно, грешка? Сигурно някои от тях са готови на всичко, за да имат дете. Други са приемали лекарства, подлагали са се на операции, но въпреки това или не са успели да забременеят, или тялото им не може да износи плода. Разбирането, че животът е дар от Бога и че всеки плод не е въпрос на грешка, а е допуснат и плануван от Него, е истината, на която ни учи Библията. „Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна“ (Як. 1:17). Единствено жените могат да родят този нов живот. Тази привилегия е поверена изцяло на тях. Но какво ще се случи, ако една жена гледа на децата като бреме, ненужен товар, спирачка за всякаква кариера? Може би никога тя няма да пожелае да има деца. Затова ние можем да потвърдим истината, че каквито са мислите на човека, такъв е и той (Пр. 23:7).

Защо да не поставим и страха като причина за абортите и нежеланието някои семейства да имат деца? Някои двойки се страхуват от отговорността в отглеждането на децата, не вярват, че могат да се справят, страхуват се, че те ще отнемат всичкото им време един за друг. Има жени, които се страхуват от напълняване, невъзможност да продължат образованието, кариерата или от самото раждане.

Въпреки кризата, в която се намираме, въпреки постоянно променящите се обстоятелства можем да заключим, че всичко зависи от правилното мислене и отношение към нещата. В този случай имаме предвид децата.

Ангелът, когато отиде при Мария, й каза: ,,Здравей, благодатна“ (Лука 1:28). Някой може да изтълкува тези думи в смисъл, че понеже в утробата си тя е носила Исус, то тя е благословена. Но ние можем и по друг начин да погледнем – в смисъл че самата причина, че има плод в себе си, я прави благословена от Бога. Ангелът не нарече бреме това, което носеше, а благословение. Това е добра причина и да помислим какво е отношението ни към децата.

В заключение на всичко можем да кажем, че жената, която дарява с живот, е благословена от Бога. Затова и за всеки един такъв дар трябва да сме благодарни и да се научим да го ценим.

„Жена ти ще бъде като плодовита лоза всред дома ти, децата ти – като маслинени младенци около трапезата ти. Ето, така ще се благослови човекът, който се бои от Господа“ (Пс. 128:3, 4).