Бързо вървях към автобусната спирка. Нямах търпение да се прибера у дома и да се стопля… Чакането се оказа по-дълго занимание от обикновено. Запълних петнайсетте минути, слушайки музика и обикаляйки на спирката. Ритъмът ме караше да танцувам, но все пак посред бял ден не желаех да събирам погледите на хората… И въпреки студеното време слънцето закачливо се подаваше зад няколко тъмни облака и галеше лицето ми. Наслаждавах се на тази топлина, така както се наслаждавах на Божия мир, който топлеше всяка част от душата ми… Автобусът дойде. И макар да знаех, че трудно ще се кача в претъпканото превозно средство, застанах пред вратите му, очаквайки да бъдат отворени…

В този момент пред мен застана възрастна жена. Погледът й бе така дълбок, а тя – така красива, излъчваше доброта и мъдрост. Не можах да прикрия усмивката си, а тя, задържайки поглед върху мен, ми каза нещо. Но музиката в ушите ми бе твърде силна, за да я чуя. Побързах да сваля слушалките, а тя отново повтори думите си. Това бяха само две думи, които ме накараха да засияя. Сякаш слънцето не просто галеше, а се отразяваше на лицето ми. Отблагодарих й се и се качих в автобуса. Пътувайки към вкъщи, не спирах да мисля за двете думи. Те сякаш не бяха просто красиво послание от мила жена, а думи от Небесния татко. В лицето на непознатата видях Божи вестител, видях ангел…

И в този момент осъзнах, че неведнъж Бог ни среща със своите посредници и ни подарява нещо прекрасно. Много често обаче музиката на света е толкова силна, че ние трябва да поспрем за секунда, да махнем слушалките и да чуем думите Му…

И тези думи са точно това, което имаме нужда да чуем. Те са отговор на най-съкровените и неизговорени молитви, те сбъдват мечти, даряват любов…

Днес сякаш отново бях малкото момиченце, в което в едно се сля ритъмът на сърцето и красивата мечта да бъде ангел. Знам, че не съм го заслужила, знам и че няма да бъда съвършена, но повече от всичко искам да съм от тези ангели, който Бог дарява с възможността да носят вяра, надежда и любов…