Познавам ги. Те са едно младо семейство – образовани, работят, пътуват често, чакат първото си дете. Пестеливи са. Плануват предварителните си покупки. Плануват да си родят поне две деца. Правят си сметки, не харчат излишни пари. Някои храни влизат в хладилника им само за празниците. Иначе са забранени заради високите цени.

Познавам ги, но не общувам с тях. Те не четат книги. Те четат само рекламни каталози. Сравняват цените на стоките, озъртат се къде и кога има промоции. Обличат се и бързат да купят на половин цена нов телевизор или с 30 процента намаление нова микровълнова фурна. А утре ще отидат на края на града заради…

Обзавеждат се. Лошо няма. Държат на удобствата. Искат да са модерни и съвременни хора, да не пилеят време в приготовления да гледат филми на екран, отговарящ на последните технически изисквания.

Познавам ги, но на мен са ми скучни. Поздравяваме се и толкова. Нямаме общи теми за разговор, липсват ни допирните точки, вълнението.

Предпочитам да не гледам телевизия, но да притежавам нови книги и да чуя мнението на приятели за прочетеното. Купувам дадена вещ, когато ми потрябва, а не заради сезонната й отстъпка. Гледам да се освобождавам от ненужните мебели и дрехи в стаите, а не да складирам още и още – все намерени на добра цена. Очакващи своя момент. Остаряващи в компанията ми, но осигурени на ниска цена. Изгодна!

Промоциите. Промоциите в живота ни. Някои са естествени и следват своя ход. Други са въпрос на късмет и разбиране.

Вярата на промоция ли е? Само когато се случи чудо с наш близък или човек, когото познаваме, само тогава ли проглеждаме за християнството, за неговите отворени врати през цялото време… Времето на болка и загуба, часовете на безсилие, на търсене – те ли са най-подходящите и единствени за разбиране, за доближаване до Господа?

И друг въпрос си задавам. На себе си, не на другите. Кога ще намеря време да заговоря за Бога, да направя първата крачка, да подам ръка? Може утре да е късно. Не защото няма да съм жива, а заради поетата от човека посока в живота. От закоравяването му. От нежеланието да се спре и да ме погледне в очите.

Кога? Страхувам се от подигравки, от говорене зад гърба ми. Боя се да не смачкат самочувствието ми.

За кого мисля първо и най-вече? Аз, Той, другите.