Всяка година преди Цветница си припомням разказа в евангелията за влизането на Христос в Йерусалим. Чета внимателно и търся неща, които не съм забелязвал преди или не съм им отдавал голямо значение. Подробности, които макар и незначителни на пръв поглед, Бог може да използва, за да ми покаже важното.
И тази година препрочетох отново разказите на Матей, Марк, Лука и Йоан. Изброих участниците в триумфалното влизане на Божия Син – множествата, учениците, фарисеите, самият Христос, ослето и неговите стопани…
Вслушах се във възгласите на тълпата, която виждаше в Исус не Небесния Цар, а земния водач, който ще ги освободи от римското робство…
Вгледах се във фарисеите, които водени от омраза, алчност и ревност, искаха да възпрат тълпата, за да не приветства Месията…
Отгърнах и на Захариевото пророчество (Захарий 9:9), говорещо за тази ситуация много преди тя да се случи…
Това е уникално! В земния Си живот Христос изпълнява 332 старозаветни пророчества, показвайки ни, че:
Той е Божият Син, който дойде, за да ни примири с Бог. (2 Коринтяни 5:18)
Той е Хлябът на живота, който бе даден на света. (Йоан 6:51)
Той е Светлината, която ако следваме, няма да живеем в тъмнина. (Йоан 8:12)
Той е Вратата, през която трябва да минем, за да сме спасени. (Йоан 10:9)
Той е Добрият пастир, който познава Своите овце и дава живота Си за тях. (Йоан 10:11, 14)
Той е Възкресението и Животът, и който вярва в Него, няма да умре, а ще живее. (Йоан 11:25)
Той е Пътят, по който можем да стигнем до Отца. (Йоан 14:6)
Той е Лозата, на която трябва да останем, за да даваме плод. (Йоан 15:5)
Спомних се за ослето, което имаше привилегията да носи Божия Син при влизането Му в Йерусалим. Малкото животно беше инструмент в ръката на Бога, за да се изпълни пророчеството и да ни разкрие част от Божия характер – Христовото смирение и кротост. С него Бог като че ли показваше, че царството Му не е на тази земя и че Той иска да избави хората от робството на греха, а не от римското иго. Защото кой земен цар би избрал магаренце за триумфалното си появяване сред тълпите?
Историята с това магаре ме грабва силно. В нея има двама ученици, изпратени на важна мисия – те трябваше да се доверят на Божиите думи и да отидат до селото, за да доведат осле, което никой не е възсядал.
Христос не само ги изпраща, но им дава и инструкции. Толкова е лесно, когато имаме точни указания какво и как да направим. Така е много по-леко да изпълним поставената задача. И все пак учениците трябваше да отидат в непознато село, при непознати хора, да отвържат непознато осле… Те тръгнаха с вяра, доверявайки се на Господа, и изпълниха всичко, което Той им заръча.
В тази история ме впечатляват думите, които Исус каза на учениците:
НА ГОСПОДА ТРЯБВА
Думи, отправени не само към стопаните на магарето, а и към нас.
Какво е това, което Господ иска от нас?
Той иска талантите, които ни е дал, за да бъдат използвани за Негова прослава, а не за задоволяване на нашите копнежи и страсти.
Той иска нашите страхове и безпокойства, освобождавайки ни от тях, за да бъдем инструмент в Неговата ръка, както направи с Мойсей, Гедеон и други, които се страхуваха в критични моменти от живота си.
Той иска да Му предадем провалите, неуспехите и чувството за вина, помазвайки ни да бъдем хора по Божието сърце, както направи с провалилия се Давид, отреклия се Петър и „неверника” Тома.
Той иска да Му предоставим своите финанси и време, своя живот и своето сърце… всичко, което притежаваме, защото Го обичаме, защото сме Му благодарни, защото смисълът на живота ни е да живеем за Него и да Му служим с ВСИЧКО.
„На Господа трябва”! Не защото нещо не Му достига, а защото Той заслужава нашата вярност!
Какво е това, което си готов да дадеш на Бог?
Петър каза на Христос: „Ето, ние оставихме своето и Те последвахме” (Лука 18:28), а в Марко 10:28 „своето” е заменено с „всичко” – „оставихме всичко”.
Оставили ли сме всичко свое в Божиите ръце?
Исус обеща на Петър и на всеки, който е оставил всичко заради Божието царство, че ще „получи многократно повече в сегашно време, а в идещия свят – вечен живот” (Лука 18:28). В Марко 10:30 към споменатия списък добавя и гоненията.
„На Господа трябва” е Божият призив към всеки от нас да постави в центъра на живота си Христос, а не своите амбиции, желания, копнежи…
Изпратените ученици следват думите на Христос и с вяра изпълняват Неговата заръка. Ослето се покорява на Спасителя и повежда Царя на царете към Йерусалим в изпълнение на старозаветното пророчество. Три думи са достатъчни на стопаните на магарето да го предоставят за нуждите на Исус.
В евангелията Христос на няколко пъти отправя един и същи призив към учениците, към богатия младеж и към самите нас: „Следвай Ме!”
По време на Втората световна война американците превзели един тихоокеански остров с гъста растителност. Там трябвало да кацат самолети и заради това било разчистено малко пространство в джунглата. Въпреки това приземяването на импровизираната писта изисквало голямо майсторство. За да не разчитат на късмета, военачалниците назначили човек, който управлявал стар джип, да кара пред подготвящите се за кацане самолети и по този начин да им показва пътя. На автомобила пишело: „Следвай ме!” Пилотите знаели, че ако искат да оцелеят и да не загинат, трябвало да следват стария джип.
Нашият Цар дойде кротък и смирен, възседнал осле.
Едно от Неговите послания е „Следвай Ме!”.
Следвай Господа с всичко, което ти е дал!
Друго Негово послание е: „На Господа трябва”.
Следвай Господа с всичко, което Му трябва!