Не вървим ли по навик, спазвайки завоите, разстоянието до спирката, пресичането на парка? Бързаме. Никакво време за вглеждане, за усмивка. Ходим като войници. Живеем в надпревара с дните, със сезоните. Забелязваме промените по студа върху кожата си. По необходимостта от по-топли дрехи, от чадъри. Ден след ден тичане, спирки, изпреварване на пиковия част по улиците.
А пролетта? Нима е дошла? Да, пристигна. С нея и другите изненади. Забелязваме ли ги? Или сме се приучили да гледаме по навик, да не се задълбочаваме, вживяваме. Да не превъртаме отново миналото. Защо да се натоварваме емоционално. Товарът върху раменете ни и без това не е лек.
Очите – почти парализирани. Реакциите – забавени. Чувствителността – към точката на замръзване.
Една приятелка се зарадва искрено на обновения си малък балкон. Първо й трябваше време и освобождаване на съзнанието, че не върши нещо грешно. Години наред пазеше ценните вещи на бившия си съпруг. Накрая се реши и разчисти. Отвори път на пролетта! Покани близките си един по един или по двама на гости – всички накуп не е възможно да се съберат в няколкото квадратни метра. Изфука се със стола и масата, които е сглобила сама по указанията.
Висящите цветя над главата и до нея придават уют. Смее се и става слънчева и красива като разцъфналите дървета и дъхавия аромат наоколо. Малкият й балкон преобърна настроението й. Преобрази мислите й.
Накара я да си повярва, да се хареса отново. Сега бърза да се прибере и да кани „на гледка“.
„Но душата ми наистина се освободи. Отново е отворена за смях и радост! Трябва да тренираме сетивата си за отвореност, защото след всяко тежко преживяване имаме склонност да се самозатваряме и да живеем в негативната атмосфера на преживяното. Години наред живях сред боклуци, прах, стари ненужни предмети, които бившият ми мъж беше натоварил със значение на много съществени, важни и нужни предмети. Е, изхвърлих ги! Колко е хубаво да си лекичък!“
Как една дребна промяна, нещо незначително може да промени начина ти на живот. Нима за всичко са нужни един милион евро, за да се отвори прозорецът на света?
Не. Достатъчно е да разтребиш един ъгъл и светлината бърза към теб.