Прекъсването на отношения, които не са свързани с интимна близост, е по-лесно от прекъсването на връзка, в която сексът вече е факт. Въпросът е в това, че по време на сексуален акт протичат някои неврохимични процеси, които предизвикват взаимна зависимост между партньорите. Сексът е мощен стимулатор за мозъка. Когато е налице сексуална връзка, тя провокира човек да я повтори. Тогава мозъкът произвежда много допамин – прекрасно вещество, нещо като хероин за мозъка.

Друго вещество – окситоцинът, ни помага да забравим болката. Окситоцинът е хормон, който се произвежда предимно от женския организъм. Когато една жена има дете, нейното тяло изработва много окситоцин, който я привързва към детето. Поради тази причина майката е готова да умре за детето, защото тя е емоционално свързана заради окситоцина, който се изработва при докосване на бебето. Същото явление се наблюдава и в интимните отношения. Производството на окситоцин кара жената да се привърже емоционално към мъжа. Замисляли ли сте се защо една жена продължава да бъде с човек, който я наранява? Това е така, защото тя е свързана с него емоционално заради окситоцина, който се освобождава по време на секс.

При мъжете се генерира вазопресин, известен като хормона на моногамията, който има същия ефект върху мъжете като окситоцина при жените. Той привързва мъжа към жената. Този „свързващ агент” стеснява избора ни до един човек. Според неврофизиолога Тим Дженингс, когато човек практикува секс преди брака, той се привързва към партньора, но в случай на раздяла му е трудно да понесе усещането за пустота и затова се стреми към нова връзка.

Тъй като невросхемите не могат бързо да се пренастроят, това отслабва способността за обвързване с друг човек. Дженингс, Вайс и Монтгомъри са само част от експертите, които говорят за това, как да се помогне на хората да се освободят от сексуалния грях, и предлагат практически стъпки за живот в чистота.

Източник: cnlnews.tv