Станах свидетел на нещо, което често се среща по нашите пътища. Не се изненадах, но случилото се ме наведе на някои мисли.
Движех се с автомобила си към работа рано сутринта. Наближавах пешеходна пътека и с периферното зрение видях, че от едната страна на зебрата стои жена, която се канеше да пресече улицата. Пред мен имаше кола и макар че нямаше как шофьорът й да не е видял жената, която вече се движеше по улицата, той не спря, а продължи. Това му действие, макар и нарушаващо правилника за движение, по никакъв начин не застрашаваше жената. Колата премина покрай нея, но това което ме удиви беше последвалата реакция.
Видимо ядосана и изнервена от поведението на шофьора жената размаха ръка в посока на отминаващия автомобил. Не можех да я чуя, но движенията й бяха съпроводени с вълна от гневни думи. Не знам какво му каза, но реакцията й беше прекалено бурна.
Разбира се и друг път съм попадал на изнервени шофьори и разгневени пешеходци. Тази ситуация обаче ме накара да се замисля за какво използваме думите и как си служим с речта.
Знаем наизуст стиховете, които ни казват, че езикът е страшно зло и че е странно и нередно от едно и също място да излизат думи, които благославят и изграждат, и такива, които събарят и унищожават (Яков 3:11-12). И въпреки това случаи като този са често явление в обществото.
Преди време попаднах на статия, която твърдеше, че в българския език клетвите са три пъти повече от благословиите. Авторът беше преброил 883 благопожелания и 2529 клетви. Според него многото клетви са израз на подчертаната емоционалност на българите. Клетвите не били характерни за по-северните народи, които не изразяват външно чувствата си.
И все пак авторът заявява, че превесът на клетвите над благопожеланията не говори добре за нас българите, и че „явно злото у човека е по-силно, но то безспорно се засилва при труден начин на живот, при сблъскване с трудности и несправедливост". Припомня, че благословиите и клетвите са израз на желанието на човека да въздейства върху някого.
Не знам дали хората се опитват да въздействат на някого ругаейки, но са ме убеждавали, че да използваш нецензурни изрази не е лошо, защото сваляло напрежението и прогонвало стреса.
Израснах в семейство, в което не се употребяват такива изрази и знам, че човек може да се бори със стреса без да ругае и псува. Убеден съм, че тези, които си служат с такива думи, още повече се напрягат при употребата им.
Наскоро трябваше да работя с човек, чиято всяка втора дума беше ругатня. След няколко часа този вулкан от гнили думи започна да ми дотежава, но и човекът не изглеждаше по-добре от мен, а напротив – като че ли допълнително наливаше напрежение.
На 24-ти май отбелязваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Хора и организации ще отбелязват по различен начин празника. Някъде ще се отслужат молебени, другаде ще се проведат концерти, шествия, изложби, тържества. Ще има песни, речи, танци…
Но аз предлагам още един начин за отбелязване на този ден. Нека се постараем да го изживеем без употребата на „гнила“ дума. Така ще изпълним думите на апостол Павел: „Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат“ (Ефесяни 4:29).
Гнили думи са не само ругатните. Такива са всички изрази, които не водят до добро и не принасят благодат, а предизвикват разпри, словесни убийства, караници, нараняване и огорчение.
Най-важната цел при създаването на славянската писменост е да могат християнските истини да достигат до народа ни на разбираем език, а не за да можем да се обиждаме и нараняваме.
Гнили думи са и несериозното, празно и лекомислено говорене. Пак апостол Павел ни наставлява, че не подобава на светии даже да споменават „срамотни или празни приказки, нито подигравки, които са неприлични неща” (Ефесяни 5:4-5).
Какво излиза от устата ни? Какви са думите, които употребяваме? Има ли гнилост в езика ни?
Гнилите думи правят гнили хората. Не е възможно осветени хора да бъдат пълни с гнили думи. А ние осветени ли сме в действителност? Осветени или осквернени?
Исус казва, че не това, което влиза в устата, но това, което излиза от нея осквернява човека, защото произхожда от сърцето (Матей 15:11, 18).
Никой не би ял гнил плод. Може да изглежда отвън добре, сочен и вкусен, но когато го отхапеш и видиш гнилотата, веднага би го хвърлил. Същото е и с гнилите хора. Може да изглеждат външно добре, но като си отворят устата и оттам се заредят гнилите думи… За съжаление обществото ни ги аплодира, адмирира, пропагандира и им подражава.
В интервю румънски футболист, който играеше за кратко в български отбор, сподели, че неговите съотборници първо го научили как се ругае на български. Колко жалко!
Предлагам покрай мероприятията за 24-ти май да се постараем да изживеем деня без употреба на гнили думи. А след това можем да пробваме и още един ден, и още един и така, докато благопожеланията надвишат в пъти клетвите, а пък гнилите хора, които използват гнили думи, бъдат включени в червената книга на изчезналите видове.