Понякога самотата ни е по-голяма от плашещата тъмнина на безлунните нощи. Понякога сме сами в стая с много хора. Понякога дъждът вали в нас и няма изгледи да престане. Понякога. Търсим да се хванем за думи, които като спасителен пояс ще ни държат над отчаянието. Ще ни насочат към брега. Нуждаем се от точните и искрените думи. Съдържащи посланието за нас. Необходима ни е светлина. Път и подкрепа. Самоувереност и рамото на някого, за когото не означаваме безразличие.

Ако ни е тясно в мисълта, ако се спъваме на равното, ако сме потънали в отчаянието, ако надеждата ни изглежда повече като легенда, а не реалност, ако нямаме нито корени, нито крила, идват въпросите. С какво нахрани душата си? Сещаш ли се за нея, или я отминаваш като дразнещ детайл, биберон за порасналото на височина тяло?

Гладува ли душата ти? За какво – отговорите задръж за себе си. Ти просто се запитай. Не отминавай. Не се присмивай. Не се заключвай в апартамента си.

Преяжда ли душата ти и с какво – наистина ли е потребност или по навик, заради компанията, заради илюзията, че изглеждаш важен и със самочувствие, че другите те ценят, че си зает?

Може би душата ти се храни, но недостатъчно. Безразлично ли ти е за нея? Отдавна ли си спрял да не отчиташ нейното съществуване? Искаш да си тръгнеш или поне да си запушиш ушите. Искаш да сменим темата.

Колко често си даваме ясна сметка, че мирът и хармонията идват, извират, тръгват отвътре навън, а не обратното. Светът пее песни, танцува дванайсет часа без прекъсване, участва в маратон, надлъгва се, а ти си нацупен, нямаш настроение, звуците те дразнят. Допирането до чуждата кожа ти прилича на студенината на ренде. Отвътре ти е неспокойно. Почти виждаш как се задава мътната вода.

Беше ли добър със себе си днес? Беше ли добър с децата си, със започващия ден? Какво направи първо, когато се събуди тази сутрин в шест часа? Прокле дъжда и препълнената кофа за боклук пред входа или благодари за мокрия път, по който няма да се вдига прах и ще има вода за птиците и за цветята. Пусна веднага телевизора, за да чуеш новините и резултатите от мача, или потъна в тишината на пролетта. Прочете ли стихове, които оцветяват равното пред погледа и лека-полека там изникват синьо, червено, розово, заоблено, криволичещо, смеещо се.

За тялото си полагаш грижи. Четеш за разделно хранене, един ден в седмицата пиеш само вода, избягваш сладкишите и газираните напитки. Разрешаваш си пица в краен случай. Намаляваш бирите. Не ти е все едно какво слагаш през устата. Тялото е твое, твоята къща. Опитваш се да си отговорен стопанин.

Нахрани ли душата?