Преди няколко месеца писах за някои „паднали герои“. Хора, които са впечатлявали и са събирали аплодисментите на тълпите, но по една или друга причина са се провалили. Завърших с думите: „И все пак има ли надежда за тези, които са паднали? Може ли такъв човек да се изправи отново? Това е добра тема за дискусия“. Иска ми се сега да продължа.
Въпросът не е ако се провалиш, а когато се провалиш.
Какво означава да се провалиш? Ако търсим синоними, сигурно бихме използвали думи като „издънка”, „пропадане”, „неуспех”, „падане”, „загуба”. Според Тълковния речник провал е „пълен неуспех в някаква дейност“. Някои психолози казват, че страхът от провала е най-големият съвременен страх, който сковава човечеството и го кара да живее в непрекъснат стрес.
Почти винаги когато се провалим, изпитваме болка, разочарование, скръб, самота, тъга, отхвърляне, ниско самочувствие, духовна апатия, безсилие. Усещаме, че животът губи смисъла си, все едно сме най-големите неудачници. Понякога дори се озлобяваме към себе си, към другите или към Бог.
Всеки от нас има неуспехи. Макар понякога да се опитваме да ги забравим и да ги изтикаме далеч в съзнанието си, за да не се чувстваме уязвими, често намираме причини да се сетим за своите провали. Няма значение, дали това е двойка на изпит, уволнение, раздяла, някакъв порок или грях в живота ни.
Така се получава, че когато сме паднали, имаме усещането, че никога няма да можем да се изправим. В тези случаи са полезни думите, които Уинстън Чърчил е казал на своите сънародници след една от опустошителните бомбардировки на германците: „Никога, никога, никога не се предавай!“
Повтаряме си, че трябва да се изправим, че докато сме живи, има шанс. Още по-болезнено е, когато се проваляме постоянно в едно и също нещо. Тогава е много по-трудно да се изправим отново. Обещаваме си, че следващия път ще устоим, ще се справим по-добре.
„Който си мисли, че стои, да внимава да не падне“ (І Коринтяни 10:12), казва Божието Слово.
Много е лесно да паднеш. Възможно ли е обаче да се изправиш?
Уит Крисуел е успял да се изправи въпреки падението си. Израснал в християнско семейство. От младежките си години бил активен в църквата. За нещастие се увлякъл по хазарта и влязъл в сериозни дългове. За да ги изплати, присвоил сума от банката, в която работел. Страхувайки се, че ще бъде разкрит, разяждан от вина, решил да отнеме живота си. Оставил писмо на жена си, в което описал всичко. Качил се в колата и отишъл на отдалечено място. Бил готов да се простреля, когато си спомнил за ада. Уплашил се, че там ще бъде през вечността. Прибрал се у дома. Там вече го чакала полицията. Бил арестуван. Лежал в затвора. Излязъл от него след години. Възстановил взаимоотношенията си с Бог и днес е пастор в една църква.
Цар Давид също успя да се изправи, след като се провали. Мъжът, наречен „човек по Божието сърце“, се е провалял неведнъж, но най-големият му провал е прелюбодейството с жената на един от неговите верни войници. Царят не само я харесал и пожелал, но когато разбрал, че е бременна от него, се опитал да прикрие греха си. Изпратил писмо на военачалника, в което нареждал съпругът на тази жена да бъде поставен на такова място в битката, че да бъде убит. И ако това не е достатъчно, по време на сражението всички да се оттеглят от него (ІІ Царе 11:15).
Какъв провал! Какво падение!
Нима човек може да се изправи след подобно нещо? Нима Господ може да прости такъв грях?
Историята на Уил Крисуел, на цар Давид, а и нашите истории показват, че е възможно. Божието Слово ни уверява в това.
Изобличен, Давид пише псалм на покаяние (Псалм 51). В него той признава своя грях и моли Бог за милост. И я получава, защото проси със съкрушен дух и разкаяно сърце (Псалм 51:17).
Няма значение, каква е причината за провала. Дали сме се провалили поради невнимание или себелюбие. Дали сме сбъркали, понеже не сме се поучили от грешките си, поради мързел или небрежност. Важното е провалът ни да не ни държи далеч от Бог.
На Него не Му харесва, когато падаме, защото не одобрява греха и поддаването на изкушенията. Той е справедлив и не търпи нашите беззакония, но е милостив и няма да презре съкрушеното сърце и дух (Псалм 51:17). Когато отидем при Бог по този начин, Той ни казва както на прелюбодейката: „Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече“ (Йоан 8:11).
Преди време четох един текст от Дейвид Уилкерсън: „Когато Адам съгреши, той опита да се скрие от Бог. Когато Петър се отрече от Христос, се страхуваше да Го погледне в очите. Когато Йона отказа да проповядва на Ниневия, страхът му от Господното присъствие го завлече в океана. Нещо много по-лошо от провал стои зад страха след подобни случки. Адам, Йона и Петър избягаха от Бог не защото спираха да Го обичат, а защото се страхуваха, че Той им беше твърде ядосан, за да ги разбере“.
Дяволът използва всяка лъжа, за да ни накара да се предадем и да ни убеди, че Бог е твърде свят или пък че ние сме прекалено грешни, за да се завърнем при Него. Дяволът иска да ни изплаши, че никога няма да можем да се изправим, след като сме се провалили.
Библията обаче ни казва, че Господ подкрепя всички падащи (Псалм 145:14). Учи ни, че Той е Този, Който може да ни пази от препъване (Юда 1:24). Насърчава ни, че „праведният, ако седем пъти пада, пак става“ (Притчи 24:16). Призовава ни да се облягаме на Господа (Псалм 37:7), разчитайки на Него. Дори и да сме паднали, ще се изправим (Псалм 20:7, 8).
Уинстън Чърчил казва никога да не се предаваме. Друг мъдър човек твърди, че „успехът е да се изправиш веднъж повече, отколкото си падал“.
Можем ли да продължим въпреки временния неуспех, дори и да е пореден?
Отговор дава южнокорейката г-жа Ча от град Жеонжу. Тя е на 68 години и продава храна от врата на врата, използвайки ръчна количка. Има голямо желание да подобри бизнеса си, като си купи кола. За целта обаче трябва първо да има шофьорска книжка. Когато прочетох за първи път за нея през 2009 г., тя се беше явила 771 пъти на шофьорски изпит. Била късана 771 пъти. Всеки път на писмената част. Похарчила близо 5 млн. вона (равняващи се на 3600 долара) и всеки път се проваляла. Един от изпитващите полицаи казал пред журналистите, че му е жал за тази жена, но нямало какво да се направи. В крайна сметка през 2011 г., след 960-ия опит, г-жа Ча взела заветната книжка. Успяла, понеже не се предала въпреки провалите. Разбира се, ние не трябва да чакаме толкова много, за да се изправим.
Нейният пример много ми напомня на едно детско анимационно филмче, в което Уили Койота прави всичко възможно да хване Роудрънър и всеки път се проваля, но никога не се отказва.
Призовани сме с търпение да тичаме на прилежащото пред нас поприще (Евреи 12:1). Понякога, докато тичаме, можем да отместим погледа си от Бог, да се спънем и паднем, но и тогава Неговата протегната ръка ще е насочена към нас, за да ни изправи, подкрепи и насърчи.
Всъщност Библията е пълна с примери на хора, които се спъваха и проваляха, но намираха сила и вяра да погледнат отново към Бог и да приемат Неговата прошка.
Падналият може да се изправи!