Наскоро попаднах на новина, засягаща Католическата църква. Комисията за защита правата на детето към ООН е поискала от Ватикана обяснение и подробности за хилядите случаи на педофилия, в които са замесени католически свещеници.
Една от целите на папа Франциск, след като дойде на власт през март т.г., е да се обяви за битка срещу сексуалните злоупотреби. Той смята, че случаите на издевателства на свещеници и членове на Католическата църква спрямо деца накърняват ДОВЕРИЕТО към църквата и трябва да се вземат решителни мерки, за да може то да бъде възстановено. Такива са защита на децата, оказване на помощ на пострадалите от насилие и предприемане на необходимите действия срещу виновните.
Новината сама по себе си е интересна и може да се коментира в различни аспекти, но това, което ми направи най-силно впечатление, е въпросът с ДОВЕРИЕТО и неговата загуба.
Признавам си, че за мен тази тема е актуална и поради настоящата ситуация в страната ни. В съвременната ни история политиците никога не са се славели с голям кредит на доверие. Понякога се появяваха „бели лястовички”, които вдъхваха надежда, че този път ще бъде различно. Някои партийни водачи бяха приети с много симпатии и надежди, но след време хората се чувстваха излъгани, защото ДОВЕРИЕТО им не беше оправдано.
Защо се получава така? Кое е това, което ни кара да се ДОВЕРИМ, и кое ни кара да оттеглим по-късно ДОВЕРИЕТО си? Нека заедно минем по пътя на изгубеното ДОВЕРИЕ.
Началото му се крие в естествената ни потребност да се свързваме в група, общност, семейство, църква… с други хора. Ние не сме създадени да живеем като свободни електрони, а да бъдем в единство, като части на едно тяло, да се свързваме с други като нас. То не може да се осъществи без доверие помежду ни. Разбира се, в началото подхождаме с известно съмнение, но за да се изгради семейство или общност, е нужно ДОВЕРИЕ.
Историята на Адам и Ева показва как се ражда и как може да се изгуби доверието.
Бог видя, че няма подходящ помощник за човека и му даде дълбок сън. След това от реброто му сътвори Ева и я „доведе при човека” (Битие 2:22). Още като я видя, Адам каза: „Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече жена, защото от мъжа беше взета. Затова човекът ще остави баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и те ще бъдат една плът” (Битие 2:23–24).
Адам бързо се ДОВЕРИ, че жената пред него е помощникът, от когото се нуждаеше, не само защото не беше виждал друг човек, не само заради красотата на Ева, а най-вече защото познаваше Създателя й. Малко по-късно обаче човекът изгуби ДОВЕРИЕТО към своята съпруга. „Меденият им месец” приключи, когато трябваше да отговарят пред Бог, защо са се скрили от Него (Битие 3:9, 11). Тогава Адам прехвърли вината за провала си на жената и на Твореца (Битие 3:12).
И макар да живеем във време, когато в култ се издига индивидът и хората трудно се ДОВЕРЯВАТ един на друг, време, в което девизи са фрази като „Вярвам единствено в себе си” и „Не се доверявам на никого”, факт е, че животът ни не е възможен без другия. Не можем да живеем сами, но за да бъдем с други, е нужно ДОВЕРИЕ.
Днес ДОВЕРИЕ се печели предимно с думи. Не само политиците, но и всеки от нас е много добър, когато трябва да обещава и убеждава. Ако имаме нужда от чуждото ДОВЕРИЕ, сме готови „да сваляме звезди от небето”, да обещаваме всичко, за да спечелим някой и друг глас на одобрение. Още повече, че знаем какво искат да чуят хората. Те се нуждаят да бъдат приети, разбрани, одобрени и сигурни. Това го знаят не само политиците, но и всеки разсъждаващ човек. Така че, ако искаш да спечелиш ДОВЕРИЕ, обещавай това, което хората искат да чуят.
За нещастие ДОВЕРИЕТО не само трябва да се спечели, но и да се защити. Колко приятелства и връзки са се разпаднали, понеже в моменти когато се нуждаеш от близък човек, се оказваш сам и изоставен или пък неразбран и излъган? Вместо сигурност получаваш несигурност. Вместо приемане получаваш отхвърляне. Вместо одобрение получаваш неодобрение. Кредитът на ДОВЕРИЕ, който си възлагал на определен човек или партия, се е изпарил.
Една от контратезите на защитниците на днешното правителство е „Дайте кредит на ДОВЕРИЕ, дайте шанс поне за 100 дни и тогава да съдим”.
Сегашното правителство дойде с идеята да не допуска грешките на предишното. Дойде с надеждата и обещанието, че ще бъде различно от авторитарното управление на предходното, но още с първото си решение то изгуби моето ДОВЕРИЕ, а и не само моето, както личи по продължаващите протести.
Протести, които не са за цени, а за ценности. Но всъщност истински непреходните ценности се съдържат в Божието Слово и нашата отговорност е те да бъдат изявявани.
Преди безобразното първо назначение на шеф на ДАНС аз бях един от тези, които си мислеха: „Нека им дадем шанс” – все пак неразбориите в парламента доведоха до това, БСП да състави правителство, а не победилата в изборите партия. Това неразбираемо назначение, обяснимо само с липсата на морал и служене на чужди интереси, което властимащите описват като „грешка”, доведе до срив на ДОВЕРИЕТО ми към тях. Според мен най-разумното е заедно с признаването на грешката си да поискат прошка и да се явят на нови избори. Ако могат, нека там спечелят отново ДОВЕРИЕТО на хората.
Истината е, че политиците загубиха отдавна моето ДОВЕРИЕ. Направиха го още с онази прословута реплика за развалянето на седянката, изказана от същия човек, който днес обяснява като грешка скандалното назначение на един олигарх за шеф на сигурността. Загубиха моето ДОВЕРИЕ с подслушванията, със заменките, с корупционните практики…
Наясно съм, че ако човек загуби ДОВЕРИЕТО на друг, то той трябва да се опита да си оправи взаимоотношенията и ако е виновен, да поиска прошка. Наясно съм, че дори и да не е поискал прошка, ние не трябва да таим в сърцата си омраза и ненавист, а да простим, както Бог е простил на нас. Но знам също, че е много трудно отново да спечелиш ДОВЕРИЕТО на излъганите.
Нека си представим следната ситуация: касиер на църква злоупотребява с даренията, покайва се и иска прошка, че не е оправдал оказаното му ДОВЕРИЕ. Той ще получи прошка, но повече няма да бъде касиер.
Ако един водач е изгубил ДОВЕРИЕТО на хората, ще го оставят ли те да бъде такъв, или ще му поискат оставката?
Много по-важна е темата, защо на хората им е толкова трудно да се доверят на Бог. Този, Който никога няма да злоупотреби с нашето доверие. По нея ще разсъждаваме скоро.