Надеждата. Думата е крехка и чуплива понякога. Звучи като далечно ехо.

Надеждата. Друг път думата е силна и непреклонна. Надеждата е като везните – ту сме горе, ту сме се устремили надолу.

Има случаи, в които събираме прашинки от нея, за да дадем супена лъжица сироп надежда на болния от отчаяние. Стоим на прозореца, чакаме изгрева и се мъчим да напълним балоните с него – заради един човек, който се страхува да диша от поставената диагноза. Изритваме облаците и помитаме небето, за да не се спъват очите на опитващия да се повдигне.

Надеждата. Не е ли често като топката на едно игрище за волейбол? Попада от ръце в ръце, допира земята, провира се край изпънати тела, влиза в мрежата. Надеждата търси точното място. Човекът търси надеждата. Ще я намери ли? Не е ли тя пред очите му? Но той си я представя по някакъв си свой начин и не възприема обикновената й, ненатрапваща се външност. По-скоро го дразни облеклото й – демоде и в неатрактивни цветове.

Надеждата. Откъде си чул, че тя живее на цирковата арена или на най-оживеното градско кръстовище? Не е изключено да я срещнеш там и навсякъде другаде. Не седи на едно място, не се страхува от шума, нито от горската тишина. Ще я разпознаеш ли?

Според една японска традиция, ако искаш желанието ти да се изпълни, се налага да направиш точно определен модел на жерав от хартия. Хиляда жерава. И видях в епизод на филма „Спешно отделение“ как едно момче беше се потрудило да изработи тези книжни надежди. Преди това лекарката му съобщи, че му остават само няколко месеца живот. Химиотерапията не дала никакво подобрение. И когато той попита какво да направи, тя, лекарката, на която той имаше доверие, отговори: „Трябва да се бориш!“

Надеждата. Лесно е да я споменаваме, когато проблемите са ни отминали и дишаме с лекота. Когато сме посипали с пепел безсънните нощи на пресмятания и лутания. Когато е имало опасност да потънем, но сме изплували. Когато…

Не е ли надеждата във въздуха? В мириса на липи и акации, в натежалите от цветове и аромати божури, в сенчестата алея край реката. Надеждата! Вдишваш и тя навлиза в дробовете ти. Поглеждаш наляво или надясно – тя е наоколо. Присъства. Не виждаш профила й, не ти е ясно кой номер обувки носи, но със сигурност присъства наблизо.

Надеждата. Тя винаги е с теб. Въпросът е да повярваш в нея и да не я пъдиш от живота си. Единственият й недостатък, но и качество е, че е невидима.