5.8 C
София
четвъртък, април 30, 2026

Британският монарх разсъждава за вярата в последната си реч

Във вторник, крал Чарлз III произнесе реч...

Нови арести на църковни водачи в Йемен

Репресиите срещу църквата в Йемен продължават. През...

Велики учени християни: Луи Пастьор

Луи Пастьор (1822-1895) е не само велик...

Фенери от думи

Думите и техният скрит смисъл. Дълбочината им, ако имаш смелост да нагазиш в нея и да я изследваш. Думите и значението, което имат. Или безсмислието им, удобната поза чрез тях да се покажеш, да те забележат в океана от шарения и разпуснатост.

Думите – глас, по-точно вик за правото ти да се изкажеш, да споделиш мнението, да не затлачваш кръвта с премълчаване. Или думите – поредната вълна, която залива брега и се оттегля.

Думите не са просто благозвучие и утеха, фенери в угасналото съзнание на суетата, сладост от узрял плод. Думите биват казани на място, недоизказани, излишни, преглътнати, недочакани, изненадващи. Гостоприемни или отблъскващи. Думи като придружители по пътя ти и думи, заместващи отрязаното ти крило. Думи превръзка и думи шамар.

Не сте ли се хващали в ситуации смехотворни, когато ги погледнеш отстрани и с отворени очи как се напъвате да прекроявате хората и обстановката, за да „помогнете“ Бог да се изяви, да се прослави, да стане по-видим и понятен за другите. Опити за „дърпане на завесата“ на Божията слава, към Господ, чиито уши атакуваме с всекидневните необмислени молитви за разни прищевки, без чието присъствие ще ни е много по-спокойно.

„Ако огладнеех, нямаше да кажа на тебе, защото Моя е вселената и всичко, що има в нея“ (Псалм 50:12).

Стимулиращо е да намериш думите, които са написани за теб, специални са, защото докосват и те обграждат с внимание. Напояват те в сушата – невидима за другите, стоящи с чадъри под дъжда. Думите, предназначени за теб, са уникални. Те са цветето, което си търсел и искал да видиш, „да влезе“ и остане в очите ти за цял един дълъг ден. За още по-дълго.

Понякога думите стават най-добрите приятели. Не защото липсват хора около теб, а защото си се разочаровал от предателствата им. Боледуваш от безразличието им.

Псалмът продължава:

„Принеси Богу жертва на хваление и изпълни на Всевишния оброците си“ (Псалм 50:14).

В нашите представи натежават едни неща, а Божията вярност и изпълнени обещания са предостатъчни.

Търсим думите, а те бодат очите ни, стоят тихо и незабележимо до нас. Не са нахални. Те просто са думи на място.

Вижте и тези статии:

Още тагове:

Най-четени: