„Чакай Господа; дерзай и нека се укрепи сърцето ти. Да! Чакай Господа“ (Пс. 27:14).
Изглежда, ние, хората, много не обичаме да чакаме. „Защо да чакам Господа? Защо Той не действа сега или защо аз да не действам сега“? Можем да зададем още много въпроси, свързани с чакането. Понякога то буквално ни изнервя. Сякаш нищо не се случва в животът ни и ние се чувстваме в състояние на застой. Молим се и пак нищо не се случва. Тогава е моментът, когато идва изкушението да вземем всичко в свои ръце. „След като досега Бог нищо не е направил – си казваме ние, – време е да хвана кормилото на живота си и да действам“. Интересно е, че със сигурност ние познаваме хора, които са направили това и са сбъркали. Но ето че въпреки всичко стоим пред същата дилема. Какво да правим, след като не ни се чака?
Най-лесно е да се провалим, но и това не ни се иска да се случи. Ако можеше нещата да се получат, без да се налага да чакаме. Сещаме се за молитвите, на които Бог ни е отговарял веднага, и се чудим защо сега не работят. Започваме да търсим някъде причината дълбоко в нас. Може би тя е свързана с някой грях. Стигнали до този извод, ние започваме да се покайваме за всичко, което се сетим. Или пък не сме простили на някой човек? Прехвърляме в ума си всички случки и хора, които по някакъв начин са ни наранили, но е възможно да сме простили и това да не е причината. Тогава каква е?
Бог иска да чакаме! Толкова ни е трудно понякога да приемем тази истина. Господ ни е дал Своите обещания и сега какво се случва? „Защо трябва Той да иска това от мен, с какво съм виновен?” Не е нужно човек да бъде виновен, може би Господ иска да ни научи на нещо. Ако думата „чакане“ е трудна за приемане, то може би следващата ще ни заседне в гърлото, когато я изричаме.
„Защото ви е нужно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното“ (Евр. 10:36). Търпението понякога го считаме за нещо лошо. Враг на всичко, което може да ни се случи и да преживеем сега. В този динамичен свят, изглежда, търпението е спирачка на прогреса. Ние си мислим, че докато чакаме търпеливо, си пропиляваме времето. Но дали Бог мисли така, е въпросът.
„Защо да чакам Господа“? Защото чакането ще те научи на търпение. Но кой иска да се учи на търпение в това забързано всекидневие? Можем да погледнем към времето, когато са писани тези думи, и да си кажем: „Тогава е бил друг животът, но днес тези думи звучат неадекватни относно съвремието ни“. Това не е точно така, независимо че правим различни опити, за да го докажем.
Чакането и търпението могат да ни научат на доверие в Бога. Понякога минават години и ние не знаем защо, но Бог има план за всеки един човек. Един такъв пример е слепороденият човек от Евангелието на Йоан 8. Повече от тридесет години той е бил сляп. В един момент Христос отива при него, прави кал от своята плюнка и пръстта на земята, намазва му очите и го изпраща да се умие в къпалнята Силоам. Търпението, което е имал този човек, го е научил на доверие в Бога. А доверието – на послушание. Затова и той е бил изцелен. Какво означава да си сляп повече от тридесет години, ние не знаем. Как се живее, когато не виждаш нищо? Слепороденият е можел да сложи край на живота си, но не го е направил. Дали е вярвал, че един ден ще бъде излекуван, ние не знаем. Но е факт, че в онзи момент е послушал Христос и е прогледнал. Може би той също е знаел думите „Чакай Господа“. И след толкова години чудото се е случило.
Но когато ние чуем думата „години“, и ни се иска да се отчаем. Никой не иска да чака години. Ние желаем всичко да се случи тук и сега.
Има хора, които преждевременно си вземат „благословението“ сами и после се чудят защо не се чувстват благословени. Но истината е, че всяко благословение идва от Бога. Ние няма как сами да си вземем това, което Той ни е приготвил. Понякога сами се лъжем, че сме постигнали това, което Бог е искал да ни даде. Но откъде сме толкова убедени, че наистина това е, което ни е приготвил? Яков се бори с Бога, защото искаше да бъде благословен от Него. Изглежда той знаеше, че сам не може да се благослови. Тогава може ли човек преждевременно да си вземе благословението, или това е една илюзия, самовнушение? Когато човек действам сам, на своя глава, това означава, че няма доверие в Бога. Тук обаче трябва да се застраховаме при тези думи. Има хора, които могат веднага да приемат погрешно казаното и да го изкривят. Някой от тях просто няма да правят нищо, като си мислят, че това представлява „да чакаш Господа“.
Да „чакаш Господа“ за тях означава да не правиш абсолютно нищо. Те ще си плуват свободно в своите води, като си мислят, че ако Бог иска да стори нещо, то Той ще го направи, но те не е нужно да правят каквото и да е. Изглежда, тази заблуда действа и днес. От една страна, чакането е доверие в Божите действия, но то не е бездействие от наша страна. Има хора, които живеят точно в тази крайност. Летаргията, апатията, безцелността не ни говорят за „чакане на Бога“. „Да се пуснеш по течението на живота“ и каквото ще да се случва, не е „чакане на Господа“. „Аз ще си живея живота, а ако Бог иска нещо, то Той ще го промени или ще ми каже“. И това не е чакане. Господ иска ние да бъдем благословени, но докато се случи това, Той очаква да изпълняваме Словото Му и да ни променя.
Един от библейските примери е Мойсей. Бог му каза да се изкачи на Синайската планина. След като той го направи, стоя шест дни и на седмия ден Бог му проговори (Изход 24:16). Чакането на Божия отговор, действието те приближава до Него. Едно е да живееш живота си както искаш и да очакваш Той да се намеси, друго е да бъдеш близо до Него и да уповаваш.
Чакането на Господа е много по-лесно, когато ние сме близо до Него. Човекът, който не живее според Словото Му, бързо се отчайва. Той е нетърпелив, непостоянен и своеволен. Но когато някой действа според своите си желания, защо трябва да бъде сърдит на Бога? Хората се сърдят, когато Господ „не действа“, когато Господ не ги спира от грешки, когато Господ… Ако човек търси причина, винаги може да се разсърди на Бога, но това показва и доколко Той го познава. Всъщност Господ не е спрял да действа в нашия живот, затова понякога, докато си мислим, че нищо не се случва, Той работи в нас.
„Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде изходен път, така щото да можете да го издържите“ (І Кор. 10:13). Той знае колко ни е силата и колко можем да издържим. Но водени от нашия инат, често не оставяме Бог да ни покаже Своята вярност и действаме. Тогава виновните сме си ние, защото не сме се доверили на Него. Пределно ясно ни е, че Бог ни обича, но много пъти не можем да разберем защо въпреки тази любов Той иска да чакаме с търпение. Може би филмите и книгите са изкривили нашата представа за истинската любов, която, според тях, ако е истинска, дава веднага, действа веднага. Невинаги е нужно всичко да става веднага. Понякога всичко си идва на мястото с времето. Когато малко пораснем, малко повече узреем и започнем да ценим нещата, които досега не сме ценели. Тогава когато Бог ни повери нещо, ние ще го пазим и ценим; ще се радваме и ще бъдем благодарни.
На колко много неща може да ни научи чакането на Господа! Нека си ги припомним отново. На търпение, доверие, послушание, приближаване към Бога, оценяване, благодарение и пр. Изглежда, „чакането“ е един от инструментите, които променят нашия характер. Може би често се молим Господ да ни промени, но не трябва да забравяме, че промяната не е лесна. Тя е възможна единствено по Неговия начин и носи благословение. Но докато с търпение извършваме Божията воля, е нужно и да чакаме обещаното.
„Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време“ (ІІ Петр. 3:9).