4.8 C
София
четвъртък, април 30, 2026

Британският монарх разсъждава за вярата в последната си реч

Във вторник, крал Чарлз III произнесе реч...

Нови арести на църковни водачи в Йемен

Репресиите срещу църквата в Йемен продължават. През...

Велики учени християни: Луи Пастьор

Луи Пастьор (1822-1895) е не само велик...

Вярата в Бог и науката (2)

НовиниРелигиозна свободаВярата в Бог и науката (2)

Част 2

Често се оплакваме, че не сме успели да направим това, което е трябвало или сме искали. Оправдаваме се, че ни е попречило това или онова… Вечно стои на дневен ред, за кое имаме време и за кое – не. Важното е да не забравяме за Бог. Защото Той е Този, Който ще ни благослови и насочи, който ще ни помогне и упъти. Великите учени през вековете също са знаели това. Имали са християнска вяра за опора и са отправяли молитви към Бог в знак на смирение и покаяние. А Бог е милостив и вижда всички наши мисли и дела. Нека се поучим и последваме примера на тези хора, чиито съдби и постижения е записала историята, и никога да не забравяме, че и ние не сме по-малко велики от тях – всичко е въпрос на желание, усърдие и вяра!

Уилям Филипс– нобелов лауреат за физика

„За мен е напълно естествено да бъда обикновен учен и обикновен християнин. Това е също толкова естествено и за много други учени, които познавам като личности с дълбоки религиозни убеждения”,

Уилям Браг – нобелов лауреат за физика

„Понякога хората питат дали религията и науката не са противоположни една на друга. Да, те са противоположни, но единствено в смисъла, в който палецът и останалите пръсти на ръката са противопоставени помежду си. Това е едно противопоставяне, благодарение на което ръката може да сграбчи всичко”.

Артър Шолоу – нобелов лауреат за физика

„Аз мисля, че нашият свят е прекалено изящен, за да е възникнал просто по случайност, и вярвам, че християнството е един добър водач в живота”.

Джон Екълс – нобелов лауреат за медицина и физиология

„Аз смятам, че „обещаващият материализъм” е една теория без научна основа. Колкото повече научни факти откриваме за мозъка, толкова по-ясно разграничаваме мозъчните процеси от душевните явления и толкова по-удивителни ни изглеждат душевните феномени. „Обещаващият материализъм” е просто едно суеверие, поддържано от догматичните материалисти”.

Вернер Арбер – нобелов лауреат за медицина и физиология

„Въпреки че съм биолог, аз трябва да призная, че не мога да обясня как е възникнал животът. Според мен вирусът не е жив организъм. Той може да участва в жизнените процеси само когато успее да се внедри в една жива клетка гостоприемник. Аз смятам, че животът същински започва да съществува едва на нивото на функционираща жива клетка. И най-примитивните клетки се нуждаят от няколко стотици специфични биологични макромолекули (ДНК). Как е възможно толкова сложни и специфични структури да се съберат заедно в една клетка – за мен това е все още една мистерия. Възможността да съществува Творец, т.е. Бог, за мен е едно удовлетворително решение на този проблем”.

Алексис Карел – нобелов лауреат за медицина и физиология

„Единственият цимент, който е достатъчно силен, за да свърже всички хора заедно, е вече открит. Единствено любовта би могла да ги спаси от разцеплението, разрухата и хаоса. Хората не можаха да разберат, че нито едно научно откритие не е толкова важно, колкото законът на любовта на Исус Христос. Защото именно това е законът за оцеляването на всички човешки същества”.

Eрнст Чейн – нобелов лауреат за медицина и физиология

Във връзка с материалистичната еволюционна теория за произхода на живите същества Ернст Чейн казва: „По-скоро аз бих повярвал в съществуването на приказни феи, отколкото в такива безумни догадки. От много години твърдя, че тези догадки относно произхода на живота не водят доникъде, защото дори и най-простият жив организъм е прекалено сложен, за да бъде разбран посредством изключително примитивната химия, която учените използват в своите опити, за да обяснят необяснимото, което се е случило преди милиарди години. Бог не може да бъде омаловажен чрез такива наивни обяснения”.

„Не е нужно да бъдем експерти по зоология, анатомия или физиология, за да видим, че съществуват някои сходства между маймуните и човека, но със сигурност за нас са по-важни разликите, отколкото сходствата. За разлика от хората маймуните не са способни да станат философи, математици, пророци, писатели, поети, композитори, художници и учени. Маймуните не са вдъхновени от Божествената искра, която проявява себе си толкова забележително в духовното сътворяване на човека и която разграничава човека от животните”.

„Съществува само една теория, която се опитва да обясни развитието на живота – това е еволюционната теория на Ч. Дарвин и А. Уолас. Но тя е доста хилав опит, който се базира върху толкова необосновани предположения (предимно от морфологично и анатомично естество), че едва ли може да бъде наречена теория. Тези класически еволюционни теории са всъщност едно вулгарно опростяване на една изключително сложна и заплетена маса от факти и аз съм изумен, че от толкова дълго време тези теории се поглъщат толкова безкритично и леко от толкова много учени, които дори не промърморват в знак на протест”.

Кристиян Анфинсен – нобелов лауреат за химия

„Очевидно е, че едно всемогъщо и всезнаещо Същество трябва да съществува, за да можем да си обясним нашето собствено съществуване”.

Иво Андрич – нобелов лауреат за литература

„Хвала Ти, Боже, за мъката на деня и спокойствието на нощта, за краткия живот и голямата загадъчна смърт; нека са благословени решенията Твои, според които идваме на тоя свят и си отиваме от него, след като сме се нарадвали и намъчили. Огромни и непонятни са плановете Твои и ясно е, че ние не можем да видим ни посоката им, ни целта им и трябва смирено да ги приемем; но трудно е да бъдеш човек, Господи”.

„О, Боже, Ти, Който знаеш всичко, няма защо да крия, че понякога се обръщам към Тебе с нечистия земен език. И казвам: о, Боже, защо си ми дал сърце, което непрекъснато ме тегли към далечината и прелестта на непознати земи?

Защо си отредил така, че моето щастие да е винаги там, където мен ме няма? За какво ми е тази мъчителна дарба – да обичам разкоша, насладата и промяната? За какво е вечният огън на неспокойното ми сърце? За какво са възторзите, за които човек се разкайва и отмъщава?

О, Боже, за какво е цялата мъка на вечно жадния и вечно будния аз?”

Фредрик де Клерк – нобелов лауреат за мир

„Все повече хора смятат, че да успееш в този живот, всъщност означава да забогатееш и да натрупаш различни материални придобивки, а не да станеш честен и добър човек”.

„Днес нашите деца са безспирно атакувани от милиони гнусотии и богохулства, излъчвани по всички телевизии и медии. Всички хора от предишните поколения, дори и моряците, биха потънали в земята от срам, ако можеха да видят тези мерзости”.

Франсоа Мориак – нобелов лауреат за литература

„Бог открива изцяло себе си единствено на онези личности, които са унищожили – в самите себе си и в света – всичко, което препречва пътя за Божествената любов”.

Нелсън Мандела – нобелов лауреат за мир

„Животът на нашия Месия свидетелства за истината, че не е срамно да бъдеш беден. Трябва да се срамуват онези, които правят бедни другите”.

Исак Нютон – основател на класическата физика и откривател на диференциалното и интегралното смятане

„Атеизмът е толкова абсурден и отвратителен за човечеството, че никога не е имал много последователи. Нима е случайно това, че лявата половина и дясната половина на всички птици, животни и хора са оформени симетрично? Нима е случайно това, че всички тези живи същества и вляво, и вдясно имат по едно око, по едно ухо, но не повече, че имат нос с две симетрични ноздри, че имат по една ръка или крило, и по един крак, но не повече? Нима е възможно тази подреденост и закономерност да възникне без замисъла и изобретателността на един всемогъщ Творец?

Нима е случайно това, че очите на всички живи същества са прозрачни в своята сърцевина, че всъщност те са единствените прозрачни телесни органи, че са обвити с твърда прозрачна обвивка, че са изпълнени с прозрачна течност, че имат по една кристаловидна леща и една зеница пред нея? И всички тези части на окото са толкова изящно сътворени, че нито един майстор не може да ги направи по-съвършени. Нима сляпата случайност е знаела за съществуването на светлината и на законите за пречупване на светлинните лъчи? Нима сляпата случайност е тази, която е сътворила по най-прецизния начин очите на всички живи същества, за да могат те да използват светлината?”

Източник: „50 нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”

 

Вижте и тези статии:

Още тагове:

Най-четени: