Ядосан съм! Разочарован съм! И друг път съм чел статии, които са ме ужасявали и натъжавали, но досега не бях чел нещо, което е толкова богохулно и безумно.

Преди ден ми попадна материал на известна българска журналистка. Заглавието на статията беше „Бог е глупост“. Написаното наистина беше пълно с глупости, на които вярващата ми душа се възмущаваше. Авторката пишеше за скандалите в православното духовенство и за историческото значение на църквата в България. Тя казваше, че се чуди защо на църквата й се предава такова голямо значение. Споделя, че в ХХІ век нейното значение е нищожно и че днес тя е като цирка и театъра – едно „бутафорно развлечение”. Тази жена нарича писаното в Библията „легенди и митове, силно конкуриращи се с тези за Дядо Мраз и Триглавата ламя“.

Добавя, че е опасно „да поддържаш най-съзнателно заблудата, че има вероятност над облаците да седи беловлас старец ведно с многострадалния си син и светия дух под формата на бял гълъб, които, ако мнооого им се помолиш, ще ти изпълнят три желания или ще накажат всички лоши хора по света, защото те бдят и са ужасно справедливи, и никога не допускат злини да се случват…“.

Някъде по средата на словоизлиянията си тя казва, че църквата и вярата не могат да свършат нищо полезно.

Стоях, невярващ на това, което чета. Бях обиден, че някой може да се подиграва с Всевишния. Мислех си: коя е тази, която пише, че Творецът е глупост? В този момент се сетих няколко неща.

На първо място, ако аз се ядосвам и страдам от такова отношение към Бог, колко повече Той…

На второ място, колко много други хора мислят така за Създателя си…

Не на последно място осъзнах и още нещо – т.нар. духовенство (без значение от кой клон на християнството) е много виновно хората да слагат знак за равенство между Бог, църквата и свещенослужителите.

Спомнете си за синовете на първосвещеника Илий – този, при когото растеше младият Самуил.

За тях се казва, че „бяха лоши човеци, които не познават Господа“ (I Царе 2:12). Как така свещеници, които трябва да служат на Бог и на хората, са лоши, а и не познават Бог? Едва ли някой се учудва, че може да има такива свещеници.

Синовете на Илий се грижеха повече за стомасите си, като вземаха най-доброто от жертвата и го заделяха за себе си (I Царе 2:13 – 16), отколкото за служението си. Не само това, ами и извършваха прелюбодейство като „лежели с жените, които слугували при входа на шатъра за срещане“ (I Царе 2:22).

В резултат на греха на свещенослужителите и „лошите работи“, които вършеха, се случва нещо ужасно – „човеците се отвращаваха от Господната жертва“ (I Царе 2:12). Това, което трябваше да служи за приближаване и изправяне на отношенията с Бога, служеше за хулене на Неговото име. А техният баща се опитваше „да замете проблемите под килима“, както често се прави и днес.

Сега не е по-различно. Свещенослужители крадат от църквите си, блудстват и прелюбодействат, предават вярата и паството си, имат хомосексуални връзки. Различни страни на едно и също нещо – греха. По-лошото е, че тези дела на шепа хора водят до това невярващите да се отвращават от църквата, Бог, християните, богослуженията… и да хулят Божието име (Римляни 2:24).

Бог не е глупост и никога няма да бъде! Глупост е някой да твърди, че няма Бог (само безумните го правят – Псалм 14:1). Глупост е някой да твърди, че лицемерието на част от хората, които „служат“ или посещават църкви, означава, че няма Бог или че Той е немощен беловлас старец. Глупост е да се твърди, че Библията е мит или че християнската вяра е „измислен, некореспондиращ с научните факти от съвременния свят и здравия разум илюзорен и вреден фарс“.

Бог не е глупост. Той е Велик! Той е Творец! Той е справедлив! Той е толкова голяма Любов, че не унищожава на мига свещенослужителя, който краде, блудства или прелюбодейства, изменя на вярата си, не унищожава пишещите, че Той е глупост или че не съществува…

Ако не беше огромната Божия любов, всички ние нямаше да съществуваме, понеже всеки наш ден не е изпълнен с непрекъснато поклонение и хваление на Бога, а с думи, действия и мисли, които не Му отдават слава.

Бог не е глупост, а любов! Тази любов Го доведе в човешко, ограничено тяло, в едно малко градче, в един миризлив обор, в ръцете на Йосиф и Мария.

Днес е Рождество Христово!

Всяка година се опитвам да отделя време, за да препрочета историята за раждането на Исус. Понякога ми се случва да видя неща, които до този момент са ми убягвали.

Тази година ми направи впечатление нещо, което като че ли друг път не съм забелязвал достатъчно добре. В рождествената история се говори за поклонение, хваление, славословие, благодарност. Разказва се за хора, които падаха и се покланяха или заявяваха, че ще се поклонят пред Исус. Разказва се за хора, които славеха Бог и Му благодаряха.

Мъдреците, които пропътуваха много километри, за да се поклонят на току-що родения юдейски цар (Матей 2:2).

Овчарите, които оставиха всичко и бързо отидоха във Витлеем, за да видят това, което Бог им беше изявил (Лука 2:15 – 16). И след това се върнаха, „славещи и хвалещи Бога за всичко, що бяха чули и видели, според както им беше казано“ (Лука 2:20).

По-късно, когато Исус беше заведен в храма, „за да Го представят пред Господа“, двама души прославиха Бог за делото Му. Симеон „благослови Бога“, а Анна „благодареше Богу и говореше за Него на всички“ (Лука 2:28, 34).

Има и още един човек, който изрази желание да Му се поклони. Това беше цар Ирод (Матей 2:8). Всъщност неговият мотив не беше да се поклони на Царя, а да Го унищожи. Поредният неуспешен опит на дявола да провали Божия план.

Рождество Христово е времето, в което църквите се пълнят. Хора, които не са влизали от Великден насам в църква, идват, за да се „поклонят“. Някои от тях въобще не вярват в Бог. Някои смятат, че е „глупост“, старец, просто някаква сила… Някои от тях ще изпеят песен, ще запалят свещ, ще изтърпят литургия и ще си тръгнат, без да са се поклонили, благословили и благодарили на Бог. Те ще се върнат на следващия голям празник.

Ние обаче имаме ли какво да дадем на Бог? Какво ще бъде нашето поклонение? Лъжливо като на Ирод или истинско като на мъдреците, които, освен че пропътуваха голямо разстояние, посетиха един обор, поклониха се на едно бебе и „принесоха Му дарове“ (Матей 2:11).

Какви ще бъдат нашите дарове?

Преди няколко дни влязох в огромен магазин за играчки и сувенири. Търсех подарък, който да символизира празника Рождество Христово. Почти половината от единия етаж на магазина беше зает с различни стоки, свързани с празника Коледа. Имаше Дядо Коледовци, снежни човеци, гирлянди, звезди за елхата, светещи лампички, венци за вратата, пеещи играчки и т.н. С това беше ангажирана по-голямата част от магазина. В един малък кът имаше няколко стоки, имитиращи рождествената сцена.

Само преди няколко дни излезе едно проучване, което поставя Исус Христос на първо място сред най-влиятелните личности в историята на човечеството. Ние, хората, много обичаме да сравняваме, но Библията казва, че Бог е несравним, няма никой, равен на Него (Исая 40). Той определено не е глупост! Рождество Христово е добра възможност да си припомним това.

В една песен се пее: „И аз ще се покланям, както никога преди. И аз ще Те търся, както никога преди. И аз ще Те хваля, както никога преди. Твой ще бъда, както никога, никога преди!“

Нека се опитаме да бъдем повече Негови и по-малко свои си!

Честито Рождество Христово!