Новата година пристигна – на кон или пеша, с пожелания или само с храна за стомаха, шумна и блестяща или скромно наметната под тънко преправяно манто. Тук е и ще бъде с нас в оставащите дванайсет месеца. Със сигурност.

Новата година е факт. Нова ли е, или просто е поредната, следващата, една от многото. Ако очите ни са същите и се вглеждат първо в недостатъците, а накрая, при изчерпването им, в качествата, трудна и протяжна година ще е.

Не променим ли погледа си, Бог ще остане за нас далечна перспектива, допустима възможност, ненамерената дума в кръстословицата. Още синоними?

Бог е на Своето място. Не се променя според модните тенденции или китайския календар. Бог е същият. Ние се местим, търсим ролите си, отбиваме се в различни посоки и невинаги оставяме следи, искаме да сме невидими, да не ни откриват по телефона или телепатично.

Бог е верен, ние сме неверните, невярващите,отслабналите, съмняващите си. Ние играем на „това – да, това – не“. Понякога дори се страхуваме да мечтаем нашироко и надълбоко. Уж умеем да плуваме, а се боим от подводни камъни, притесняваме се от внезапно схващане на крака.

Бог е в молитвата, а ние бягаме след закъснението за среща, след скандала с нетърпението си, след неизпълнената диета. Той е до нас, ние сме в депресия, в недоумение, ние сме в конфликт, в празната дупка. Въртим се като пумпал и изреждаме изискванията си. Защо не ни чува, защо мълчи със седмици и не даде сигнал, бърз отговор, решение, изписано върху програмата на църквата?

Бог е пред погледа, но в погледа ни освен синият цвят на небето и сивият на кацналия гълъб на прозореца само засъхнала кал от пътя към чашата с алкохол. Променяме се, преобразяваме се, опитваме да сме по-човечни, по-спокойни, по-замислени, по-толерантни и накрая… не могат да ни познаят. Ние вече сме се загубили.

Новата година е пробен камък за нашето обновяване. Има ли го, или не сме изтеглили късметчето с пожеланието от коледната баница.

Чакаме Бог да ни каже нещо ново, екзотично, предизвикващо медиен шум – такива ефекти Той не търси и не предизвиква. В Негово владение са тишината и светлината. Светлината не на неоновите надписи от денонощния магазин, а пламъкът на свещта или закръглеността на луната.

Новата година не ни е приготвила наметка с вълшебства и пълни с фокуси джобове – тя скромно ни дарява дните си и часовете. Можем да тръгнем, да седим на едно място, да човъркаме в стари рани и да не им позволим да зараснат, да не направим и грам усилие да поправим изгледа от прозореца си.

Годината е нова, Бог е същият – нито по-стар, нито по-млад. А ние? Лещите ли дразнят очите ни, или прашинка от неремонтирания таван, където се събирахме да се молим и не ни се разделяше…