Йордановден е голям празник. Православната църква го откроява сред много други. Нарича го още Богоявление.
Четох в един популярен новинарски сайт, че според „библейския разказ Йоан Кръстител потопявал до шията всеки човек, когото кръщавал, и го държал така, докато не изповядал всичките си грехове”. При него дошъл Исус, за да се кръсти в река Йордан, и тогава от небето се чул глас, който казал: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”.
Част от посоченото се намира в Новия завет – Матей 3, Марк 1, Лука 3 и Йоан 1. Там се разказва за служението на Йоан Кръстител и за кръщението на Исус. Разбира се, в четирите Евангелия няма да отрием описание как Йоан души хората и не ги пуска, докато не се покаят.
В Библията не пише и за кръст, който се хвърля във вода, за да бъде търсен от подпийнали, поразхвърляли дрехите си мъже, а все по-често и жени. Там не пише, че който извади кръста, „бива честит и здрав през цялата година“ или че ако хвърленият във водата кръст замръзне, това „предвещава здраве и голям берекет“, а ако „времето е студено и сухо“, се приема като „знак за плодородна и добра година“.
В един телевизионен репортаж гледах как мъже играеха ледено хоро във водите на река Тунджа. През нощта те събирали сили, пиейки греяно вино.
Не съм настроен крайно срещу народните ритуали и обичаи, но не мога да си представя в началото на януари да влизам в студените води, за да гоня дървен кръст. Не че съм против мъжкото перчене, но съм наясно, че за огромна част от скачащите това е просто игра, някакъв ритуал и алтернатива за малко доза адреналин.
Колко от тези, които скачат за кръста, носят своя кръст? Библията не ни учи да търсим кръстове в ледените води, а да носим всеки ден кръста си, отричайки се от себе си и следвайки Христос (Лука 9:23). Това е единственият начин да бъдем Негови ученици (Лука 14:27).
Какво означава за нас да носим кръста си?
Това изисква да сме посветени на Бога и да сме предали живота си в Неговите ръце. Както пеем в една стара християнска песен: „Да бъде волята Твоя“. Да сме готови да кажем: „Боже, нека да бъде не както аз искам, а както Ти искаш, понеже Твоят начин със сигурност е най-добрият за мен!“
Носенето на кръста не може да се отдели от доверието. Без упование в Неговата любов не е възможно да носиш кръста, който Бог ти е определил.
Понякога ние подслаждаме Библията, като изместваме фокуса й и пропускаме да кажем на другите, че християнството не се изразява в борба да извадиш кръста от водата, а в решението да носиш кръста си всеки ден.
Прекрасно е, че Бог не ни оставя да се справяме сами, а ни помага в носенето на кръста. Той ни е обещал, че няма да ни натовари повече, отколкото можем да носим (І Коринтяни 10:13).
Така че нека вземем кръста си и да го носим с вяра всеки ден. Не остана много. Все пак сме с година по-близо до Бога.