В историята на човечеството има много мъже и жени, които са дали живота си за някаква кауза. Хора, които не са се страхували да се изправят срещу статуквото, терора, несправедливостта…
Един от тези герои е Мартин Лутер Кинг – младши. Роден през 1929 г. в семейството на баптистки пастор, той също става пастор, но освен това е общественик и борец срещу расизма.
През 1955 г. Кинг ръководи т.нар. автобусен бойкот в Монтгомъри, който продължава 381 дни. Арестуван е заради бойкота, а къщата му е бомбардирана.
През 1963 г. организира поход до Вашингтон. В него участват 250 хил. души от различни етнически и социални групи, включително и известни личности.
През 1964 г. получава Нобелова награда за мир „за неговите усилия за премахване на сегрегацията и расовата дискриминация чрез гражданско неподчинение и други ненасилствени средства“.
Води борба срещу глада и за прекратяване на Виетнамската война. Убит е през 1968 г.
Мартин Лутер Кинг е обвиняван в изневяра, плагиатство и комунистически пристрастия, но в историята остава със 17-минутната си реч от стъпалата на Паметника на Ейбрахам Линкълн. Тя е озаглавена „Имам една мечта“ и тази година се навършват 50 години от произнасянето й. В нея той призовава към световен мир и за зачитане правата на хората независимо от различията им.
Четейки за годишнината на „Имам една мечта“, се замислих и установих, че до неотдавна и аз имах мечти. Поради това, че обичах да мечтая, в интернет се подвизавах с подобно име, което често провокираше въпроси от рода на: „За какво мечтаеш?“
С времето си изготвих стратегия, как да отговарям на подобни въпроси. Опитвах се да преценявам кога си струва да споделя някоя от своите мечти и кога е по-добре да дам по-общ отговор, който не разкрива истинските ми желания.
След като стотици пъти бях отговарял на този въпрос, вече се отегчавах да разказвам за мечтите ми. А с годините на моето съзряване сякаш започнах да се уморявам да мечтая.
С времето остаряваха и мечтите ми. Днес почти не мечтая. Рядко се случва да затварям очи, пренасяйки се в света на желанията и копнежите.
Нямам време ли? Може би! Не намирам смисъл ли? Вероятно! Вече съм голям да мечтая ли? Сигурно!
Днес не се подвизавам в интернет с мечтателския си псевдоним и причината е не само, че той не приляга на възрастта ми, но и защото май съм спрял да мечтая.
Някой ще каже: „Нормално е! Животът прекършва мечтите на човек!“ Друг може да добави: „С отминаването на годините, освен че косата оредява, окапват една по една и мечтите“.
Следва продължение