Втора част
Когато спомена думата мечти, си спомням, че преди доста време направих списък с моите копнежи за бъдещето. Много от тях все още не са станали реалност, някои се реализираха, а други никога няма да се сбъднат.
Емоциите, които съпътстват всяка сбъдната мечта, мога да опиша като възторг, въодушевление, радост… Моментите, в които съм виждал как някоя мечта се разпада, често са били съпроводени с разочарование и множество въпроси.
Чета думите на Мартин Лутер Кинг, който е бил малко по-голям от мен, когато е произнесъл речта си. Тя завършва така: „… Имам една мечта – четирите ми деца един ден ще живеят в свят, в който няма да бъдат съдени по цвета на кожата си, а по силата на характера си“.
Мисля си дали Господ обича мечтите? Дали за него те са реене из облаците и живот далече от реалността? Дали сътворението на света и на човека не е отговор на Божия мечта?
Бог създаде света и в края на всеки ден от седмицата се възхищаваше на творението Си (Битие 1:10, 31). Бог създаде човека, за да общува с него.
Бог срещу мечтите ли е?
Не вложи ли Той копнеж в сърцето на Тара и Аврам за Обещаната земя? Копнеж, който беше толкова силен, че те напуснаха удобния си езически дом и тръгнаха за Ханаан (Битие 11:31).
Мойсей копнееше за по-добър живот на народа си, опитвайки се да го защитава, докато беше син на дъщерята на фараона.
Давид желаеше да построи дом за Бог – място за богопоклонение, където Господната слава да обитава.
Петър се надяваше да остане на Планината на преображението в присъствието на Исус, Мойсей и Илия.
Като малки мечтаехме да пораснем и да станем какви ли не, независимо колко шантаво или невъзможно да изглежда. Но днес всекидневието ни се опитва да задуши мечтите и копнежите ни.
Един проповедник казва: „Какъв би бил животът без мечти? Без мечти възможностите са много по-малко. Представете си какво бихте могли да постигнете, ако оставите място за тях в живота си… Загубиш ли ги, губиш част от себе си и пропускаш възможността да бъдеш нещо повече. След това животът ти може да изглежда кух, ограничен и дори отегчителен”.
Нека опитаме да се отделим от ангажиментите и тревогите. Нека затворим очи и да помечтаем. Нима е късно за мечти? Нима не вярваме в Един Бог, Който не само твори чудеса и премахва планини, но и реализира мечти?
Нима не вярваме в Един Бог, „Който, според действащата в нас сила, може да направи несравнено повече, отколкото искаме или мислим…” (Ефесяни 3:20)?
Бог, Който има мисли за бъдеще, мир и надежда за нас (Еремия 29:11). Бог може да направи повече, отколкото можем дори да си представим и в най-смелите си мечти. Просто трябва да го поискаме!
Научих се, че няма нищо грешно в това да мечтаем и да се молим Бог да превърне мечтите ни в реалност. Разбира се, това включва както вярата, че Бог има силата да реализира копнежите ни, така и нашата готовност да Го последваме и старанието да посеем онова, което Той ни е дал като дарби и таланти.
Мечтаенето включва и приемане на Божия отговор за това, за което копнеем. Както направи Давид. В края на живота си той „събра в Ерусалим всичките израилеви първенци, първенците на племената, началниците на отредите, които слугуваха на царя по ред, и хилядниците, стотниците и надзирателите на всичките имоти и притежания на царя и на синовете му, както и скопците му, юнаците му и всичките силни и храбри мъже” (І Царе 28:1), изправи се пред тях и им сподели своята нереализирана мечта: „Аз имах в сърцето си желание да построя успокоителен дом за ковчега на Господния завет и за подножието на нашия Бог; и бях направил приготовление за построяването” (І Царе 28:2).
Обаче в следващия стих, който започва с „но”, става ясно, че Бог е казал „не“ на мечтата на Давид, защото е пролял много кръв. Царят можеше да се разсърди на Бог или да се откаже да Го следва, но реакцията му не беше оплакване, а благодарност за милостите Му. Давид предостави на сина си Соломон всички чертежи, които бяха направени от Божията ръка (І Царе 28:19), както и наставления относно службите в храма, т.е. предаде му своята мечта.
Тази библейска история ми напомня за едно 14-годишно момиче, което мечтаело, като порасне, да стане лекарка и да замине в страна, където има нужда от мисионери. Но се разболяло от хронична болест, която изисквала да бъде оперирано няколко пъти. В продължение на две седмици било в кома и шест месеца не виждало. Отбелязало два рождени дни в болницата, без да се прибира у дома си. Имало и много критични моменти, в които дори нямало надежда, че ще оцелее. След всичко преживяно момичето се пошегувало, че мечтата му се е сбъднала – мисионерското му поле била болницата, но вместо да служи като лекарка, служи като пациент.
Майка Тереза казва: „Мечтайте, но оставете гумичката в ръцете на Бог”.
Подобно звучи и Притчи 16:9: „Сърцето на човека начертава пътя му,
но Господ оправя стъпките му”.
Нека се оставим в Неговите ръце, защото там е най-сигурното място за нас и мечтите ни.