Все още сме близо до новогодишните празници. Не е минало много време от дните, в които украсявахме домовете си, събирахме се в църквите, пеехме рождествени песни, отброявахме часовете до края на старата година.

Сигурно някои от нас правят равносметка на живота си през 2013 г. Вероятно се питаме: какво се случи; какво направих през годината; какво не успях да постигна; къде се провалих; защо се провалих; как да не се проваля през тази година.

Правейки своята равносметка, някои от нас може би ще си кажат: „Дотук добре, а сега накъде?“

Като мисля за това, си спомням историята на пророк Самуил. Още от дете той започва да общува с Бога. Самуил „растеше пред Господа“ (I Царе 2:21) в доста смутни времена. Времена, в които свещениците нямаха благоговейно поведение и с делата си отвращаваха израелтяните от Господната жертва (I Царе 2:17). Правеха го, защото „бяха лоши хора, които не познават Господа“ (I Царе 2:12).

Днес нещата не са много по-различни. Постоянно научаваме за свещеници, които служат на себе си и угаждат на страстите си – отдават се на сребролюбие, хомосексуализъм, блудство или прелюбодейство. Такива служители не слугуват на паството си, а господаруват над него, не зачитат никого, предават Бога.

„Няма нищо ново под слънцето“, казва мъдрецът (Еклисиаст 1:9).

В подобно време Господ проговори на Самуил. В дни, в които „слово от Господа беше рядкост и нямаше явно видение“ (I Царе 3:1). След като пророк Самуил започна да съди народа, Словото от Господа вече не беше рядкост. Политическата ситуация в и около Израел обаче не се промени веднага.

Все така израелтяните водеха война със съседите си, основно с филистимците – битка, в която падат около 4 хиляди израелтяни (I Царе 4). В този момент народът се сеща, че не са взели Ковчега на завета, който символизираше Божието присъствие и Божите обещания. Спомниха си, че бяха забравили за Бога. Очакването им беше, че щом Го повикат, Той ще се отзове и ще им даде мигновена победа (I Царе 4:1 – 3).

Първоначалната реакция на филистимците, след като разбраха, че ковчегът е в стана на израелтяните, беше страх и предчувствие на голямо поражение. Те се уплашиха, че „Бог е дошъл в стана“ (I Царе 4:7). Въпреки страховете си те излязоха на бой и победиха. В един ден израелтяните изгубиха 30 хиляди души, двамата си неблагочестиви свещеници и ковчега, който беше пленен. Малко след това от мъка за Божия ковчег умря и първосвещеникът Илий.

Седем месеца ковчегът стоя във филистимска земя и местните старейшини се чудеха какво да го правят, понеже започнаха да се случват нещастия в страната им. След това 20 години той стоя при кириатиаримците, а „целият Израилев дом въздишаше за Господа (I Царе 7:2). Тази въздишка премина в покаяние и очистване от идолите, хваление и поклонение, всеобщо събрание.

Това накара филистимците да помислят, че израелтяните се вдигат на въстание, и тръгнаха да го потушават. Да, но този път Господ беше с тях и Той воюваше вместо тях. Победата беше голяма. Радостта – също. Това, което направи Самуил, беше да издигне Камък на победа (Евен-езер) и да изрече знаменитите думи „дотук Господ ни помогна“ (I Царе 7:12).

Точно тези думи оживяха в мен в края на миналата година.

Обърнах се, погледнах назад и видях една година, изпълнена с много благословения, с немалко изпитания, с някои успехи и значим брой провали, но въпреки всичко ясно се открояваше Божията ръка. През тази година Бог премахна две големи планини в живота ми. Доказваше, макар че не е нужно да го прави, любовта Си по различни начини.

Обръщайки се назад, можех да кажа: „Дотук Господ ни помогна!“ Ако не беше Той, и дотук нямаше да стигнем. Ако не беше Той, нашето съществуване нямаше да бъде възможно.

А оттук нататък как ще бъде?

Молитвата ми е, когато в края на тази година се обърна отново назад, да мога да кажа: „Дотук Господ ни помогна!“ И няма да е невъзможно, понеже Той е обещал да бъде с нас.

Все пак очаква ли нещо Господ от мен? Очаква да се държа здраво за Него.

Когато разхождам племенничките си и пресичаме улица, аз им казвам: „Дръжте се здраво за мен!“ Повечето пъти те се хващат едва-едва. Аз обаче ги държа здраво, за да не се отскубнат.

Бог ни държи, но ние също трябва да се хванем за Него. Единственият начин да изпаднем от Неговата ръка е, ако я пуснем. Нека през тази година не го правим!

Нека „да помислим за постъпките си“, както ни съветва пророкът (Агей 1:7) и да ревизираме живота си. Нека се отдръпнем настрана и да се опитаме да анализираме делата си. И ако се налага, да се поправим, а не да чакаме и отлагаме.

През 2014 г. всички ние се приближаваме още малко до Бог и до Неговото второ идване или пък до нашето преминаване от тази Земя. Нека да живеем „през останалото в тялото време не вече по човешки страсти, а по Божията воля“ (I Петрово 4:2).

Бог никога не е обещавал, че винаги ще бъдем „на зелени треви и при бистри води“. Понякога волята Му ще ни отведе в пустиня или в „долината на мрачната сянка”. Как ще реагираме тогава? Ще се откажем да следваме Бог и ще заживеем, водени от човешките си страсти, или ще Го последваме, знаейки, че Той няма да ни изостави?

И тъй като „краят на всичко е наближил“, нека живеем „разумно и трезвено“, за да се предаваме на молитва (I Петрово 4:7).

Здравият разум изисква да бъдем близко до Бога!

Дотук Той ни помогна. Нека и за бъдещето на Него да разчитаме!