Любовта! Филмирана, изигравана, описвана, рисувана, изпявана… Преживявана. Толкова често се говори за нея, че май сме я превърнали в клише. Позволили сме си да я направим стока (не само покрай Празника на влюбените). Любовта, която принизяваме в емоция, в увлечение, във флирт… Любовта, за която казваме, че няма граници и че е готова на всичко. Любовта между мъж и жена, която може да бъде пълноценна единствено в семейството, защитена в рамките на брака.
Искам да ви запозная с 29-годишния китаец Лю Пайвун. Лю е влюбен в 23-годишно момиче. Желанието му е да се ожени и да заживеят заедно. Това е причината да й предложи брак. Тя казала „да“ на предложението му, но поставила условие. Искала доказателство за любовта му. Трябвало да изпита сериозността на намеренията му. Нуждаела се да провери на какво е готов за нея. Затова го накарала да измине 1 600 километра пеша. Това е разстоянието от нейното населено място в провинция Гуандун и провинция Хенан, където живеел Лю.
Явно Лю Пайвун много обичал любимата си, понеже не се поколебал и веднага предприел пътуването, което му коствало няколко седмици по пътищата на Китай. Бил готов на всичко, за да спечели сърцето на любимата си и да й угоди.
Не знам до колко е проява на любов да поискаш от бъдещия си мъж да извърви това разстояние, само за да ти докаже, че е достоен за теб и те обича. Може би не всички ще го приемат за романтичен жест от страна на влюбения Лю да каже „да“ на прищявката на избраницата си, но съм сигурен, че ще се съгласите с мен – романтиката и проявите на любов са много важни за един брак.
Наскоро на семейно събиране чух мисълта, че „децата убиват романтиката“. Може би в тази реплика на един баща на три деца се съдържаше по-скоро шега, отколкото нещо, в което е убеден. Не знам. Скоро и аз ще мога да разбера дали това е истина. Засега знам, че е трудно в един момент от брака си да не започнеш да приемаш другия за даденост. Трудно е да не започнеш да гледаш на него като на някой, който винаги си е у дома, когато се прибираш; до теб е, когато отваряш очи рано сутринта.
Ето нещо, което бавно убива не само романтиката в една семейна двойка, но и ограбва любовта между тях – да възприемаш другия за даденост.
Който има поне малко стаж в брака, е наясно, че любовта не е въпрос на чувства, а на решение и че това решение понякога е силно атакувано от настроения, препятствия, грижи…
В едно ново изследване проведено с 2000 души се установило, че три четвърти от двойките признават, че „любовната искра“ помежду им е угаснала. За около 10% от запитаните това се е случило още през първата година. За други 50% от партньорите това се е случило средно около 3,5 години след началото на взаимоотношенията им. 16% от участниците в допитването споделили, че „любовната искра“ помежду им е започнала да гасне няколко месеца, след като заживели заедно.
Най-големите „убийци” на т.н. от авторите на проучването „любовна искра“, са приемането на партньора за даденост и това, че е трудно романтиката да се поддържа свежа, когато животът потече в установеното русло.
Може ли нещо да спре „изстиването“ във взаимоотношенията между съпрузите? Има ли какво да попречи на любовта да угасне?
Преди всички други идеи, които можем да дадем, трябва ясно да кажем, че Бог е този, който е нужен на един брак. Имам един любим стих от Словото, който казва, че „ако Господ не опази града, напразно бди стражарят“ (Псалм 127:1). Ако бракът ни е като един град, то той има нужда от Бог, който никога не задрямва (Псалм 121:3-4).
Все пак ние имаме голяма отговорност в това да не възприемаме брачните си половинки за даденост. Не е толкова трудно да отделяме време да изпратим sms с мили думи или да напишем бележка и да я поставим на място, където любимият ни ще я открие.
Можем да излизаме заедно или да правим нещо, което ни харесва. Можем да се изслушваме и да се подкрепяме. Можем да правим екскурзии или да приготвяме вечери. Можем да помагаме в домакинството или с децата. Можем да се целуваме, да си казваме, че се обичаме и да помним важните дати. Можем да подаряваме цветя или малки подаръци, които да показват нашето отношение. Можем да се интересуваме от мнението на другия.
Трябва да не се приемаме за даденост. Обратното обрича брака ни и може да го превърне в мъчително съжителство.
Знаете ли, че за 50 години брак в някои страни дават медал? Аз не знаех. Не знаех, че в Полша награждават със специален сребрист президентски медал с гравирани на него сплетени рози върху розова панделка.
И в други страни имат подобни традиции. В САЩ при половин вековен семеен юбилей получавате поздравителен адрес от Белия дом. Във Великобритания ако имате 60 години брак, получавате поздравление от Нейно Величество. Но само в Полша дават "Медал за дълъг брачен живот“.
Интересно е, че традицията идва още от комунистическото управление на страната.През 1960 година комунистическият лидер Владислав Гомулка, който имал щастлив брак и не одобрявал разводите, основал този орден. Досега в Полша са раздадени около 65 хиляди подобни отличия.
Ако бях поляк след още 43 години брак можеше и мен да ме наградят. Не съм поляк, но пък обичам Бог и жена си и затова съм решил да се старая да не забравям, че „тя не е даденост“. Тя е подарък, за който трябва да се грижа, макар че понякога може да не е толкова лесно.