Втора част от поредицата „Християнинът и неговият език“

Една от най-честите причини за съгрешаване в говорене е нараняването, когато някой е съгрешил срещу нас. Обикновено действията, които предприемаме в такива случаи, са две.

Първо, отиваме при наш познат и споделяме как са ни онеправдали. Това се нарича клюкарстване. Клюкарстването е действие, при което се оплакваме/споделяме за това, как сме били наранени от дадена личност, с друг човек, който нищо не може да направи по въпроса.

Второто, което правим, е, че след като сме споделили, казваме небезизвестната фраза: „Трябва да се молим за него“. В случая фразата, колкото и парадоксално да звучи, всъщност е моментът, когато забиваме ножа в гърба на човека, който ни е онеправдал. Такова действие се нарича злословене.

Четейки това, много от нас биха се притеснили. Навсякъде ни казват, че трябва да споделяме, особено ако сме наранени, за да не оставяме стресът да нараства в нас. Това е така, разбира се. Затова, ако някой е съгрешил против нас, или изобщо ако ще говорим за греха на някой друг, то това трябва да става с три личности – с Бог, с човека, който е съгрешил, и с някой, който може да помогне на съгрешилия.

Тук е важно да се отбележи, че невинаги пасторът е този трети човек. Понякога е по-разумно да се сподели със съпруга или съпругата на дадения човек, отколкото с пастора. Има някои неща, които може за нас да са важни, но всъщност да не са толкова значими от християнска гледна точка.

„И някой от множеството Му каза: Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството. А Той му отговори: Човече, кой Ме е поставил да ви съдя или да решавам делбите ви?” (Лука 12:12 – 15)

Езикът е нещо много измамливо. Това, което е измамливо в него, е фактът, че когато аз клюкаря или клеветя, или злословя, аз не се чувствам като клюкар или клеветник. Напротив, аз се чувствам като един свят човек, понеже съм открил и споделил какво е направил еди-кой си и как е паднал в грях.

Езикът е измамлив, понеже в този момент аз се чувствам като пророк Исая или Йеремия, или Амос, или Михей. Имам чувството, че така съм вдигнал стандарта и съм толкова мъдър, че съм прозрял чуждия грях. Имам чувството, че съм много свят, понеже не съм съучаствал или направил този грях. Имам чувството, че съм толкова справедлив, че си позволявам да раздавам правосъдие за този човек, като давам мнението си. Езикът е измамлив.

Това чувство на справедливост по време на клеветене и клюкарстване най-често се забелязва при женените двойки. Обикновено когато една двойка дойде за съвет, до първите пет минути може да се определи какъв е проблемът и в 90% от случаите е хаплив или змийски език. Не е възможно една двойка да не се разбира, a пък да си говорят с любов и благодат един към друг.

Резултатът от измамливостта на езика е следният: хора, които винаги казват истината и са честни в думите си, заради хапещия си език са самотни, не могат да се разбират с близките си, отдалечили се от приятелите си и понякога си сменят много често работата.

Това е и причината, поради която Словото ни окуражава да говорим истината с любов.

Нека вместо това с любов да говорим истината и да израстваме, за да станем подобни на Христос във всяко отношение (Ефесяни 4:15).