Четвърта част от поредицата „Християнинът и неговият език”

Яков прави прекрасно представяне на същността на езика. Използва думи като „отрова”, „буйно зло” и др. Според стила му на казаното дотук бихме очаквали той да критикува остро хората, които имат такъв език. Обаче изречението, което следва, е уникално. Страхотен съвет: „братя мои, това не трябва да е така”. От думите на апостола става ясно, че не всяка надежда е изгубена. Имаме възможност да победим в тази борба с езика.

Проблемът обаче е, че много често в борбата с греха ние се предаваме, преди още да сме започнали да се борим. Използваме в защита и стихове от Словото, като се мъчим да сме съпричастни с участта на апостол Павел:

„Защото не зная какво правя; понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша… Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?” (Римл. 7:15, 24)

И успяваме! Успяваме така да си измием ръцете с тези стихове, че дори сме си измислили и фрази, които, колкото и да са верни, не се намират в Словото. Фрази от рода на: „Докато съм жив, ще е така – ще греша!” или „Човешко е да се греши” и др.под. Да, това е така, но за жалост ние сме цитирали само половината от това, което казва Павел в Римляни. Целият стих, цялата мисъл на Павел гласи:

Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта? Благодаря на Бога! Има избавление чрез Исус Христос, нашия Господ (Римл. 7:24 – 25).

Яков, от своя страна, ни казва: „братя мои, това не трябва да е така”. Нека не се извиняваме с това, че сме грешни, че сме човеци и че така ще влачим нещата. Можем да имаме победа чрез Исус Христос, нашия Господ.

Не е добре човек да казва, че не може да се промени. Ние трябва да търсим причината, поради която имаме хаплив език. Библията ни казва коя е причината. Причината, поради която не можем да дадем с езика си сладка вода, е, че изворът/кладенецът ни е отровен.

Погрешно би било да се прави изводът, че ако имате практика да използвате езика си да атакувате, критикувате или наранявате хора, край – вие вече не сте християни. Разликата между християнина и нехристиянина е, че единият се бори срещу тези неща, а другият се е предал.

Представете си човек, който иска да се откаже от лош навик, например пиенето. Отива при свой познат и го моли за съвет. Познатият му казва: „Човече, голяма мъка ще е. По принцип веднъж алкохолик – завинаги алкохолик. Пак ще посягаш към чашката, пак ще се чувстваш виновен. Ще е невъзможно. Но опитай!” Кой човек би се съгласил да се бори с този грях, когато съветът, който получава, е такъв?!

Сега си представете, че този човек пак отива за съвет, но това, което му казват, е: „За да победиш алкохолната зависимост, трябва да знаеш, че ще е една от най-трудните битки в живота ти. Може да се провалиш 20 пъти, но винаги можеш да станеш, понеже не си сам. Божият Дух живее в теб и ти дава сила да продължиш и да победиш. Всички минаваме през това, но с Божията сила, дори и да сме изкушени да пием, ние можем да кажем „не”. Има много примери на братя и сестри, които са трезви вече десет години”. Аз мисля, че всеки би се съгласил да се бори с греха си, като знае, че не е сам и че има победа. Същото е и с езика ни – ние можем да победим!

Уникалното на Библията е, че тя ни казва какво да правим не защото няма как иначе да знаем, а понеже дълбоко в себе си не искаме да го правим. Словото не ни кара да се чувстваме по определен начин, а ни призовава да се подчиним на Божите наредби, които не са тежки, а напротив – докарват живот. И ако злият език докарва смърт, то колко повече Божият път ще ни докара живот.