8.8 C
София
четвъртък, април 30, 2026

Британският монарх разсъждава за вярата в последната си реч

Във вторник, крал Чарлз III произнесе реч...

Нови арести на църковни водачи в Йемен

Репресиите срещу църквата в Йемен продължават. През...

Велики учени християни: Луи Пастьор

Луи Пастьор (1822-1895) е не само велик...

Живот или съд – примерът на Ефтай

НовиниРелигиозна свободаЖивот или съд – примерът на Ефтай

Пета част от поредицата „Християнинът и неговият език”

Една от най-уникалните истории в Библията е тази за Ефтай – един от съдиите, които Бог определи да помагат на Израел. Историята е уникална с това, че в лицето на Ефтай виждаме прототип на Исус Христос.

Нека разгледаме този герой на вярата (Евреи 11). Историята ни казва, че той е син на блудница (Евреи 11:1). Исус е подиграван с подобни обвинения (Йоан 8:19, 41). Ефтай бе отхвърлен от братята си (Йоан 8:2), Исус също бе отхвърлен от своите Си.

Историята продължава: амонците започват война с израилтяните. Тогава те отиват при Ефтай и искат помощ от него. Ефтай им казва: „Ако ме върнете у дома, за да воювам против амонците, и Господ ми ги предаде, наистина ли ще стана началник над вас?” (ст. 9) Тоест това, което Ефтай им казва, когато го молят за помощ, е: „Няма да ви помогна, освен ако не ме направите ваш господар“. Интересното е, че когато помолим за помощ, Исус Христос казва същото: „Няма да ти помогна, освен ако не Ме направиш Господар на твоя живот“. Самото спасение на Израел ще дойде само след като евреите отидат при Христос за помощ и изповядат Христос за техен Господар: „Защото, казвам ви, отсега няма вече да Ме видите, докато не кажете: Благословен е, Който иде в Господното име” (Матей 23:39). Та разбираме, че ролята на езика, бидейки огледало на сърцето, е много важна за Исус.

Според историята по-нататък Ефтай побеждава. След това обаче Ефремовите мъже идват да се карат на Ефтай за това, че не ги е извикал за битката. След словесна схватка (Съдии 12:1 – 4) става още една битка и ефремците са разгромени. Тогава хората на Ефтай завземат пропускателните пунктове между пределите на Ефрем и Манасия. Ситуацията е трудна, понеже това е един народ от два клана (племена) и е трудно да се определи кой е от едните и кой от другите.

От Словото (Съдии 12:5 – 6) ни става ясно, че ефремските жители са имали проблем с произнасяне на звука „ш” и това е бил белегът, по който е можело да бъдат разпознати. Стиховете са толкова уникални, че е добре да бъдат цитирани.

„Галаадците завзеха бродовете на Йордан към Ефремовата земя; и когато някой от ефремските отстъпници казваше: Пуснете ме да премина, галаадските мъже го питаха: Ти ефремец ли си? Ако човекът отговореше: Не съм, тогава му казваха: Кажи Шиболет, а той казваше: Сиболет, защото не можеше да го произнесе правилно. Тогава го хващаха и го обезглавяваха при бродовете на Йордан. И в онова време загинаха от Ефрем четиридесет и две хиляди души”.

За да разберем ролята на езика, трябва да знаем още нещо, освен невъзможността на едните да казват „ш”. Нека да обърнем внимание на еврейското значение на думите Шиболет и Сиболет. Думата „шиболет” (ше-aбал) означава „течащ поток“ и в еврейската поезия се използва като метафора за живот. „Сиболет” (се-aбал) е дума, която означава „съд, бреме“. Та виждаме, че освен проблем с произнасянето, проблемът е бил и дълбоко духовен (от духовна гледна точка). В момент когато е важно да си спасят живота, техният език ги е издал.

Представете си следния разговор:

– От нас ли си или против нас?

– От вас съм!

– Ефремец ли си?

– Не! Тях не мога да ги търпя.

– Следваш ли Ефтай като твой вожд?

– Разбира се, обичам и се подчинявам на Ефтай от цялото си сърце!

– Кажи сега ЖИВОТ.

– СЪД. Момент, грешка на езика: СЪД – човекът бива осъден.

Един ден ще има хора, които всъщност не са сложили Исус за Господар на техния живот. Въпреки това те са били на църква, купували са си Библията, правили са всичките прекрасни неща, но едно нещо не се е променило никога в тях, а именно сърцето им и лошият език.

И един ден те ще са пред Господа. Ще изглеждат като християни, ще са облечени като християни, ще кажат: „Господи не сме ли правили чудеса в Твое име, изцерения…“ А Бог ще им отговори: „Кажи „живот” и техният език ще каже „съд“.

Можем да се преструваме до безкрай във всяко нещо. Но когато дойде съдбовният момент, а той винаги идва, ние няма да можем да се преструваме – езикът ще ни издаде. Езикът ни ще покаже това, което е в сърцето ни. Нека знаем, че с Божията помощ този грях може да бъде победен. Но трябва да вземем мерки още сега.

Вижте и тези статии:

Още тагове:

Най-четени: