Шеста част от поредицата „Християнинът и неговият език”

„… който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло“ (Яков 3:2).

Преди всичко трябва да знаем, че няма човек, който да може да владее езика си на 100 процента. Всеки съгрешава. Но това не трябва да ни отчайва. Трябва да се борим срещу това. Няма билки, които, като пием, да ни помогнат с езика. Няма лекарства, които да ни променят сърцето, а оттам – и словата. Проф. Мермерски не може да ни помогне с лековити отвари или рецепти. Помощта трябва да дойде от другаде.

Най-често причината, поради която някой човек има хапещ език, е, че той няма мир в себе си и подсъзнателно или нарочно използва езика си по този неправилен начин. Най-важният мир не е мирът с нас самите, а по-скоро мирът с Бог.

Първата стъпка при борба с хапещ, гневен език е християнинът да осъзнае, че борбата му с Бог е свършила. Няма вече нужда да сме с извадени шпаги за дуел с Всевишния. Той е подписал мирния договор. Заровил е томахавката. Сега вече, като съгрешим, с нас се занимава не разгневен Съдия, а един любящ Баща. Нека не водим война, която е свършила отдавна.

Тези дни емисиите гръмнаха с новината за Хиро Онода – японски войник от Втората световна война, който е отказал да повярва, че войната е свършила през 1945 г. Цели 30 години след това той живял в окопи във филипинската джунгла на остров Лубанг. През цялото това време е водил самостоятелни партизански акции. До момента, когато през 1974 г. неговият командир му казва, че войната наистина е свършила. Тогава той предава самурайския си меч. Хората са го наричали Вечния войник. Един от коментарите в социалната мрежа описва ситуацията му така: „Завалията… побъркал е туземците на острова с военните си солови акции. Но това не е най-ужасното. Най-ужасното е фактът, че той е пропуснал кацането на Луната, полетите в открития космос, цветния телевизор, касетофоните, Елвис, първите операции на сърце, първите роботи за фабрична дейност, първия компютър и най-важното – пропуснал е приятелството и мира между Япония и САЩ“.

Колко често ние сме като Хиро! Колко често водим свои партизански войни и побъркваме тези около нас. Колко често живеем във война, когато навсякъде около нас Бог е обявил, че има мир.

Защо трябва да осъзнаем факта, че сме примирени с Бог? Причината е една – за да можем да устоим на атаките на Сатаната. За да можем да заякнем в краката и обути с обувките на мира, да издържим в злия ден (Еф. 6:13, 15). И още повече, за да бъде запазено сърцето ни – то е мястото, откъдето са изворите на живота и оттам – управляването на езика.

„И Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус” (Филипяни 4:7).

Втората стъпка за промяната на сърцето и езика ни е, след като сме осъзнали, че имаме мир с Бог, да осъзнаем, че Той ни обича до краен предел.

Разказват история за двама пияни в една кръчма. Толкова били пиян-залени, че започнали „да се уважават“ до момента, в който единият попитал другият:

– Абе, ти обичаш ли ме?

– Разбира се, че те обичам! – отвърнал другият.

– Тогава, кажи ми, къде ме боли?

– Е, откъде да знам къде те боли?!

– Как тогава казваш, че ме обичаш, когато не знаеш къде ме боли? – отвърнал първият.

Когато четем Евангелията, едно нещо изпъква: Исус знае точно къде ни боли. Това означава, че когато Той каже, че ни обича, тази Негова любов е перфектна – тя е дълбока и интимна. Исус е наясно с нашите страхове, депресии, нестабилни състояния, както и с нашите радости. Христос наистина знае къде ни боли.

Когато кажем, че Исус е Емануил (букв. Бог с нас), имаме предвид, че Исус знае много добре болката, която е у нас. И насред нашата уплаха и несигурност Той потвърждава мира, който има с нас, и любовта, която излива върху нас. Спасителят ни казва: „Елате сега – наранени, уплашени, ядосани, самотни, празни, депресирани, отчаяни, и Аз ще ви обичам такива, каквито сте”.

Състраданието на Исус е състрадание на един Всемогъщ Бог. Той казва на твоето и моето сърце днес: „Никога не бъди толкова глупав да измерваш Моето състрадание и любов към теб с твоето състрадание и любов към другите. Никога не бъди толкова глупав да сравняваш твоята тънка, пребледняла, трепереща от страх, лесно раздразнителна, условна, осланяща се на човешките обстоятелства човешка любов с Моята – понеже Аз съм Бог и обичам като Бог”.

„Смазана тръстика няма да пречупи и замъждял фитил няма да угаси, докато изведе правосъдието към победа” (Матей 12:20).

Това са двете стъпки на осъзнаване, през които трябва да мине всеки човек, за да може да има власт над езика си. Властта над езика не идва с нашата сила, а чрез силата на Святия Дух, Който живее в нас, християните. Това е силата на Христос. За разлика от езика, който носи зло, смърт и опустошение, Христос, Който живее в нас, чрез Светия Дух ни носи нещо прекрасно – живот. Неговият живот е уникален. Книгата Евреи казва така: „живот, който е неунищожим“.

Ако страдате от езика си… Ако усещате, че кладенецът, откъдето езикът черпи вода, е отровен, не се отчайвайте! Осъзнайте две неща: Бог не ви е сърдит. Той е подписал мирен договор с вас. С вашия грях не се заема едни гневен Съдия, а един любящ Баща. Осъзнайте и живейте свободно, понеже, като стъпите здраво в този мир, тогава ще осъзнаете в дълбочина най-невероятния факт на света – Той ви обича и ви прощава всичко. Тогава и само тогава, след като знаем, че не сме Божи противници и че ни е простено, ще можем да премахнем жлъчката, която е в сърцето ни, и ще започнем да изчистваме езика си.

Ако има някой сега, който иска да го докосне мила, бащина ръка…

Ако някой тук иска да бъде привлечен от силна прегръдка, казваща: „Спокойно, вече може да не грешиш, свали гарда“…

Ако иска да го целуне с целувка не на предателство, а на загрижено отношение…

Или ако искате да бъдете с някого, който не се страхува от вас, от това, което сте, то знайте, че има една личност – Исус Христос, Който идва и ви казва:

„С теб Съм! Няма нужда да нараняваш другите! Знам къде те боли”.