Надеждата на Християнина се крие изцяло във възкресението. Тук трябва да отбележим, че послание като „просперити госпъл“ (а именно ако Бог е стеб, ще си богат, красив, здрав, умен и ще просперираш във всички земни неща) е чуждо на Библията. Нашата надежда като Християни е изцяло в това, че Христос е Господарят на вселената, и че, когато се завърне, той ще ни възкреси или измени в прославени тела.

Никой от апостолите не беше за просперити госпъл. Апостол Павел, даже, говореше, че в каквото и състояние да се намира, важното е, че Бог е с него. Всъщност, това което апостола казва е доста анти-просперити, а именно:

„Той ми рече: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила. Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен.“ (2 Коринтяни 12:9-10)

Та, оттук разбираме, че Павел не говори за просперити госпъл, а за точно обратното … „намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен.“

Апостола продължава в 1 Коринтяни изразявайки надеждата на Християнина най-силно:

ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си. Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали. Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление.(1 Коринтяни 15:17-19)

Какво означава възкресението?

Най-ранните християни не са вярвали в живот след смъртта, те дори никога не са говорели, че след като умрат ще отидат на Небето и това е краят. Небето е важно място, но не е крайната спирка в нашият живот на развитие като християни. Когато християните са говорели за Небето като място след смъртта, те са говорели, че е само временно място по пътя на възкресението на тялото. Когато Исус казва на бандита разпънат до Него: „Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая. (Лука 23:43), това показва, че рая не е крайната спирка както ясно показва това следващата глава на Лука. Раят е градината на удоволствие, в която Божиите хора си почиват преди настъпването на възкресението.

Когато Исус казва, че: В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. (Йоан 14:2), самата дума използвана за обиталище на гръцки е моне, което пък означава временно настаняване/жилище. Когато Апостол Павел казва: имам желание да отида и да бъда с Христа, защото, това би било много по-добре; (Филипяни 1:23), той говори за живота на удоволствие със своя си Господ, но това е само предвкус на самото възкресение.(Лука 23:43; Йоан 14:2; Филипяни 3:9-11, 3:20-21).

Надеждата на християнина, описана в Библията се състои в два стадия.

Смъртта и каквото и да следва след това

Съществуване в изменено тяло в нов изменен свят.

Възкресението не е това, което се случва с нас веднага след смъртта. То е нещо, което се случва след живота след смъртта. Това е била вярата на християните до момента, в който се е появил Гностицизма. ( това е била ерес в християнството, която е казвала, че нашият материал е лош, зъл и е един вид затвор за душите ни, от който ние трябва да избягаме. За жалост, под една или друга форма, тази ерес се е запазила сред църквите в 21 век.)

Възкресението е термин, който показва, че нещо ще се случи с тялото. То ще е физическо тяло. По онова време, както и сега, всеки е знаел за духове, видения и халюцинации. Повечето хора в древността са вярвали в такива неща … и със сигурност, тези вярвания не са имали нищо общо с термина възкресение. Когато Ирод е помислил, че Исус е възкръсналия Йоан Кръстител, Ирод не си е помислил, че Исус е бил дух (Марк 6:14-16). Възкресението е свързано с тялото. Възкресението не е живот след смъртта, а е живот след живота след смъртта.

Когато ранните християни са казали, че Христос е възкръснал от мъртвите, те са знаели добре, че това, за което говорят не се е случвало с никой преди и никой не е и чувал за такова нещо. Те не са говорели за това, че душата на Исус е отишла в небесата. Те не са казвали и, че сега видиш ли, Исус е вече станал божество. Думата просто не е означавала това. Просто, по онова време не е имало връзка между възкресение и обожествяване. Римляните са казвали, че починалият император е на небето и там е станал божество, но никога не са казвали, че той е бил възкресен от мъртвите. Има едно изключение за император Нерон. Имало е група, която е вярвала, че Нерон се е върнал от мъртвите, никога не са вярвали, че той е сега на небето понеже е бил толкова жесток (т.е. възкресението му е било наказание).

Надеждата на християнина е във възкресението, а то е свързано с тялото. Възкресението не е живот след смъртта, а е живот след живота след смъртта.