На 23 юни рано сутринта група доброволци от три софийски църкви (ХЦ Сион, Ел Шадай, Прелом) и църква Победоносна благодат от гр. Перник, заедно със своите пастори отпътуваха за гр. Варна, кв. Аспарухово, с надеждата и желанието да бъдат в помощ на пострадалите от наводнението. Въпреки че по всички медии не спират да се показват кадри от мястото на бедствието, човек, изправил се очи в очи с потресаващата картина, трудно може да остане безучастен и незаинтересован от проблемите, с които тепърва тези хора предстои да се справят: разрушени къщи, загубени близки и надигащ се гняв в сърцата на мнозина, търсещи върху кого да го излеят. И в тази поредна трагедия, пред която е изправена страната ни, не липсват хора, подобно на император Нерон, набедил християните в подпалването на Рим, които се опитват да яхнат събитията и да насочат гнева на обществото върху „изкупителната жертва” – в този случай ромите. Но не ромите са тези, които предизвикаха бедствието.
Освен чисто практичната помощ, която оказваха доброволците с почистването на малкото останало от домовете на пострадалите, остана посланието на надежда и кураж, че те не са сами, че има хора, които не са безразлични, че доброто винаги побеждава.
В началото доброволците са били хиляди, но за съжаление с всеки изминал ден бройката им намалява и на 23 юни те са не повече от 200 души (повечето чужденци и хора от различни краища на страната), без да се броят различни медии, които идват, снимат и си тръгват, а огромната нужда от помощ остава. Доброволците водят още една битка, тази с времето – да успеят да почистят и дезинфекцират къщите заедно с пострадалите преди да избухне епидемия и числото на засегнатите да се увеличи.
Варненските пастори Коста Иванов и Трифон Трифонов от първия ден на бедствието в кв. Аспарухово помагат и апелират към християните от цяла България да се включат. Този апел намира по-широк отклик едва след около седмица от катастрофалното събитие, като до момента повече от 70 пастори от страната и района са се отзовали.
Ако погледнем обективно поведението на протестантската църква в България, Църквата, за която Господ Исус ясно заявява, че трябва да е сол и светлина в този свят, ще забележим противоречиви реакции към случващата се трагедия.
Една част приема присърце призива на пострадалите и събира пари, храна, помощи и изпраща доброволци.
Друга напълно игнорира случилото се, като събития, нямащи нищо общо с тях.
Трета призовава молитвени събрания, които безспорно имат своето място в живота на църквата, но ако остане само молитвата, за подобни случаи ап. Яков пише: „Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси? Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна, и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?” (Яков 2:14-16)
Изумяваща е позицията на други църкви, напомняща отношението на дебелия свещеник от разказа на Елин Пелин Напаст Божия, които смятат случилото се в кв. Аспарухово за Божие наказание, защото там се ширела проституцията и наркотиците. Но в Евангелието от Лука 13:4 Господ Исус пита: „Или мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна силоамската кула и ги уби, бяха престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим?” Почти нищо не се знае за тази кула, паднала и смазала осемнадесет души, но Исус ни учи, че временните злополучия невинаги са доказателство за вина.
Естествено не липсва и апокалиптичен прочит на случилото се, като проповедници и религиозни активисти коментират със суеверен религиозен фанатизъм: „Христос идва; последно време е; покайте се”, но никой от тези „апокалиптици” не прави опит да помогне според каквото може.
Накрая нека помним думите на св. Франциск Асизки: „Проповядвай евангелието по всяко време. Ако е необходимо, използвай и думи”.