Неизбежно е бурите да дойдат. Те ни застигат и в личен план, и като общност, и като нация, а дори и в световен мащаб. Но това, което видях тази вечер по новините, ме потресе. Не само ужасяващото наводнение, а и реакциите на него: явната безпомощност, паниката и примирението на хората с липсата на адекватни реакции от страна на отговорните институции. Толкова сме свикнали с нередностите, че сме ги приели за „нормални“! Но освен неизбежните бури, в живота ни се случват и бедствия, които бихме могли да избегнем чрез молитва, както и чрез предвидлива подготовка, защото освен вяра, и разум имаме.
По време на бедствие всички се молят. Дори и атеистите. Мнозина пишат днес Бог да пази България. Не зная колко от тях наистина се доверяват на Господ (понякога Той и чрез бедствия отваря ушите ни, за да се осъзнаем и поправим), но Бог я пази България, доколкото зависи от Него. Ние не я пазим! Безразличието ни, корупцията, липсата на грижа, немарливата работа и всяко друго зло водят до такива последствия. За жалост, винаги има невинни жертви. Дано близките на загиналите да намерят утеха и надежда!
Докато обсъждаха от къде е дошла водата, жена от Аспарухово спомена за незаконната сеч, която се извършва в района, но колко от жителите там са алармирали институциите за закононарушението? Оказа се, че дерето, от което се е изляла приливната вълна, не е било почиствано от три години (?!). Осъзнавате ли какво значи това?! Зная, че стотици хиляди българи ще подадем ръка на пострадалите и така трябва да бъде. Но въпросът е, какво да направим, за да сме по-добре подготвени при следващата буря или за да я избегнем?
В Швейцария предвиждат проблема и имат решение още преди да е възникнал. (Ако те могат, и ние можем!) Тук в цялата страна сирените се проверяват веднъж годишно. Виждам как всяка седмица в пожарната почистват и проверяват цялата техника, за да са сигурни, че всичко работи като добре смазано оръжие. Шахтите по улиците се мият минимум веднъж годишно – отвътре, дори и по селата. Имат специални коли за тази цел. Виждала съм на 2000 м.н.в. в Алпите кранове за вода, които да се ползват при евентуално възникване на пожар. И с всяко нещо е така. Защо? Защото тук всеки си върши съвестно работата и не прехвърля отговорността на друг. А как е у нас? (С болка пиша и с надеждата нещата да се променят, а не за да правя реклама на чужбина.) Ние не сме нито по-глупави, нито по-неспособни от когото и да било. Защо да си отиват без време децата ни от тази земя, ако можем да избегнем или предотвратим някои от последствията, бедствията и авариите?!
Никога няма да забравя майката на Паоло. Думите й : „Вече ще подавам сигнал за всяко нарушение“ още отекват в душата ми. В огромната си болка от загубата, тя е осъзнала, че трагедията вероятно е била предотвратима. Синът й няма да се върне, както и хиляди други синове и дъщери на България, но грижата ни днес ще опази утрешните деца от бедствията.
Не е толкова трудно да си признаем, когато сме сгрешили и да се поправим. Ето: „Човек съм. Греша. Отговорна съм за всеки случай, когато съм видяла беззаконие и не съм реагирала. Виновна съм за безброй пропуски в миналото и моля за прошка Бога и хората. От този момент решавам да проявявам загриженост към всеки проблем и посегателство, на които стана свидетел и да реагирам като отговорен и буден гражданин. Боже, помогни ни да опазим децата си и страната си и да няма от какво да се срамуваме!“ Съгласен? Нека сме подготвени за бурите, доколкото зависи от нас! За останалото Бог ще се погрижи.