От няколко месеца отглеждам цветя в стаята си. С голямо желание им купих саксии и пръст. Засадих ги и започнах старателно да ги поливам. Радвах се да виждам как се появяват нови свежи листа, представях си как ще видя двете си деца пораснали и гордо ще казвам: Аз ги отгледах. За нещастие обаче около тях се навъдиха от малките мушички, които само чакат да си включа настолната лампа, за да ме наобиколят. А във време на подготовка за изпити тези насекоми се превръщат в извънредно изнервящо явление. Реших, че ще изкарам саксиите на терасата, та дано от студа да умрат малките вредители.

Дойде време за рождествени празници и бързайки да си отида у дома, забравих да прибера децата на топло и те понесоха наказанието на мушичките. Едното бе безвъзвратно мъртво. За второто – все още имам надежда. Прибрах го в стаята си и започнах отново да го поливам. И мушички пак се появиха. Защото решенията ми за справяне с проблема бяха грешни.

Независимо дали предизвикателствата са малки мушички или разяждащи листата болести, ако изборите, които правя, са временен изход от ситуацията, а не най-доброто, то рискувам да загубя цвета на живота си. Най-доброто решение за цветята ми бе смяна на пръстта, но го осъзнах твърде късно. Не потърсих съвет от правилното място и в правилното време. И животът замръзна. Ето в тези моменти, Божията грижа и реките на жива вода от престола Му само могат да привдигнат умиращото цвете. Цветето в едната саксия ще бъде изкоренено, защото то няма да даде повече плод. Но другото се нуждае от правилно взети решения и постоянна грижа. Както и животът ми… Защото не искам да бъда изкоренена!

"Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас, и ви определих да излезете в света и да принасяте плод и плодът ви да бъде траен; та каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде." (Йоан 15:16)